Учените откриха нова важна връзка между състоянието на Атлантическия океан и глобалното затопляне. Това е Атлантическата меридионална обръщателна циркулация (AMOC) – мащабна система от океански течения, която пренася топлина между тропиците и северните ширини.

Ново проучване показва, че когато AMOC отслабва, планетата не просто преразпределя топлината между различните региони. Океаните могат да съхраняват повече топлинна енергия, което потенциално усилва глобалното затопляне.

Атлантическият океан действа като „клапан“ за топлината

AMOC може да се разглежда като огромен механизъм за естествена циркулация. Топлата вода от тропиците се движи на север, където част от топлината се прехвърля в атмосферата. След това по-студената и по-плътна вода потъва на значителни дълбочини и се връща на юг.

Когато тази система работи интензивно, океанът е по-ефективен при отвеждането на топлина от глобалната водна маса към атмосферата и Северния Атлантик.

Но с по-слабата циркулация ситуацията се променя. Топлината не напуска толкова ефективно вътрешните слоеве на океана и започва да се натрупва там. Ето защо отслабването на AMOC може да има парадоксален ефект: Северният Атлантик се охлажда, докато планетата като цяло получава допълнителна топлина.

Това вече се е случвало по време на ледниковите периоди

За да разберат възможните последици, изследователите са се обърнали към климатичното минало на Земята. По време на последните ледникови периоди, AMOC многократно е претърпявал резки промени. Такива събития са известни като събития на Данскхор-Ешгер.

Последиците от тях са били широкообхватни: Северният Атлантик и околните региони са можели да се охладят много бързо, а климатът на Европа, Гренландия и части от Северна Америка са ставали значително по-студени.

Преди се смяташе, че това е главно движение на топлина към Южното полукълбо, но новото моделиране показва, че картината е по-сложна: общото количество топлина в океана се увеличава със слаб AMOC.

Авторите изчисляват, че промените в циркулацията по време на ледниковите периоди са имали затоплящ ефект, еквивалентен на добавянето на около 25 части на милион CO₂ – стойност, сравнима с около десетилетие съвременни антропогенни емисии.

Защо топлината се задържа в океана?

Изследователите са използвали три климатични модела, за да проследят движението на топлинната енергия в океана по време на резките промени в AMOC. При нормални условия голяма част от слънчевата топлина се съхранява в тропическите води и след това се пренася от океанските течения към Северния Атлантик, където може да бъде освободена в атмосферата.

Ако AMOC отслабне, този механизъм работи по-слабо. Повърхностните води на Северния Атлантик може да се охладят, но по-дълбоките океански слоеве продължават да натрупват топлина.

Тоест, локалното охлаждане на север не означава, че Земята губи топлинна енергия. Напротив, в глобален мащаб тя може да се увеличава.

Изправени ли сме пред необратим колапс?

AMOC отдавна е във фокуса на климатолозите, като много модели предсказват отслабването му поради антропогенното изменение на климата.

Новото проучване обаче съдържа и важен положителен детайл. Според авторите, в по-топъл климат, AMOC може да стане по-стабилен, което намалява вероятността от внезапен необратим колапс на циркулацията.

Така че бъдещето може да не е толкова драматично, колкото предполагат най-лошите сценарии. AMOC вероятно ще отслабне, но в крайна сметка може да се възстанови донякъде. Учените обаче подчертават, че все още няма достатъчно данни, за да се определи точно колко стабилна ще бъде циркулацията при по-нататъшно глобално затопляне.

Изследването е публикувано в списание Nature Geoscience.