Нобеловият лауреат по икономика Дарон Аджемоглу критикува двете крайности в дебата относно изкуствения интелект, безусловния оптимизъм и отричането на реалните възможности на ИИ. Според него поляризацията около тази технология отразява по-дълбок проблем: кризата на либералната демокрация, която е загубила способността си да постига компромиси и да осигурява широко участие на хората в икономическото развитие. Аджемоглу счита, че ИИ трябва да се развива така, че да допълва труда и да създава нови възможности за работниците, а не да ги замества.
Аджемоглу, който от дълги години изследва влиянието на технологиите върху пазара на труда, счита настоящата дискусия за ИИ за непродуктивна. От една страна, той вижда привърженици на технологията, убедени, че ИИ ще донесе полза практически на всички. От друга, скептици, които отказват да признаят реалните възможности на съвременните модели и ги наричат „стохастични папагали“.
Икономистът не се причислява нито към едните, нито към другите. Според него ИИ наистина постига успехи в програмирането, математиката и науката, но социалните последици от внедряването му, особено заплахата от масова загуба на работни места, изискват внимание.
„Стана нещо като радикално да се задържат едновременно в ума две, на пръв поглед, противоречащи си идеи“,
отбелязва ученият.За Аджемоглу основният въпрос е автоматизацията и създаването на нови задачи. Автоматизацията сама по себе си не гарантира растеж на благосъстоянието. Ръстът на заплатите и просперитетът възникват само когато технологиите не просто заменят хората, а създават нови видове дейности.
Кризата на либералната демокрацияЕто защо той се застъпва за „ИИ, ориентиран към работниците“, технологиите трябва да повишават квалификацията и да разширяват възможностите на хората, а не просто да поемат техните задачи.
Аджемоглу свързва поляризацията на мненията с кризата на либералната демокрация като цяло. Обществото е забравило как да постига споразумения, а социалните мрежи наливат масло в огъня: те подклаждат остри изказвания и свеждат всяка сложна тема до сблъсък между две страни. В новата си книга „Какво се случи с либералната демокрация?“ икономистът пише, че либералната система до голяма степен се е крепяла на обещанието за всеобщ просперитет. Преходът към постиндустриалната икономика обаче, според него, е отслабил тази връзка: образованият елит е придобил по-голямо влияние, а работническата класа (всички, които получават доход от своя труд) се е оказала все по-далеч от нея икономически и политически. В резултат на това разликите между социалните групи се задълбочиха не само по отношение на доходите, но и по отношение на ценностите и отношението към институциите.
Критиката на Аджемоглу е насочена срещу технокрацията, при която решенията се вземат от тесен кръг специалисти без достатъчно участие на останалите. Той счита, че либералната демокрация трябва да предоставя на хората реални възможности да влияят върху собствения си живот и да се защитават от доминирането на други групи. Затова са важни общественият диалог, участието и способността да се намират компромиси.
„Правилният“ изкуствен интелектАджемоглу предлага същият принцип да се приложи към развитието на изкуствения интелект. Според него не трябва да се опитваме да определим „отгоре“ единствения „правилен“ изкуствен интелект. Вместо това е необходимо да се промени посоката на технологичното развитие и да се стимулира създаването на системи, които разширяват възможностите на работниците. По-децентрализираният подход и отворените модели, смята икономистът, също могат да намалят риска от прекомерната концентрация на влияние в ръцете на най-големите технологични компании.
Ако автоматизацията доведе до масова загуба на работни места, доходи и чувство за собствена значимост, това може да подкопае самата политическа система.
„Ако 50, 60, 70% от хората останат без работа, загубят надежда, почувстват се ненужни, лишат се от достойнството си на работното място, тогава не мисля, че можем да имаме либерално-демократично общество“,
предупреждава Аджемоглу.