Понякога добрата технологична идея започва от нещо съвсем обикновено. За канадския ученик Еван Бъдз това била костенурка, която видял да плува по време на семейно къмпингуване в Онтарио. Движенията ѝ били толкова плавни и ненатрапчиви, че му хрумнало да създаде робот, който се движи по подобен начин и може да изследва водните екосистеми, без да ги нарушава.

Резултатът е BURT – Bionic Underwater Robotic Turtle, автономна роботизирана костенурка, която използва изкуствен интелект и специална система за изображения, за да открива микропластмаса във водата.

AI търси частици, по-малки от човешка кръвна клетка

Една от най-интересните части на проекта е разработената от Бъдз подводна 3D холографска камера. Тя заснема микроскопичните частици във водата, след което специално обучени AI модели анализират изображенията и определят дали става дума за пластмаса или за друг материал.

Системата може да работи с частици с размер около 10 микрометра, а при тестовете алгоритмите са постигнали около 94% точност при разграничаването на микропластмаса от останалите частици. При изпитания в десет различни водоема технологията е обработила повече от 80 000 триизмерни изображения.

Идеята е анализът да се извършва директно във водата. Това е важно, защото традиционното изследване за микропластмаса често предполага вземане на проби, изпращането им в лаборатория и сравнително скъп и бавен анализ.

Защо точно костенурка?

Формата не е избрана само за да изглежда интересно. Еван изучавал начина, по който истинските морски костенурки плуват, и разговарял със специалисти от местен аквариум. Роботът има четири плавника – предните осигуряват основното движение, а задните помагат за стабилността и управлението.

В корпуса има Raspberry Pi, GPS и различни сензори. BURT може автономно да следва предварително зададен маршрут, да контролира дълбочината си и да събира данни, без човек постоянно да го управлява. Батерията осигурява до около осем часа работа, а върху робота има и соларен панел.

Проектът не е ограничен само до пластмасата. Предишни версии на системата са разработвани и за разпознаване на избелване на корали и инвазивни видове, като при симулирани тестове роботът е разпознавал избелени корали с 96% точност.

Проект за 50 000 долара

Разработката донесе на Еван Бъдз една от големите награди на Regeneron International Science and Engineering Fair 2026 – Gordon E. Moore Award for Positive Outcomes for Future Generations, придружена от 50 000 долара. Официално състезанието описва проекта му като AI система за откриване и измерване на миниатюрни пластмасови частици директно във водата.

Самият Бъдз разказва, че създаването на робота и разработването на холографската система са му стрували хиляди часове работа и множество неуспешни прототипи. Първите версии дори просто потъвали на дъното на басейна на баба му и дядо му.

Следващата му амбиция е по-голяма – вместо една роботизирана костенурка, той си представя цял флот от подобни автономни машини, които да следят състоянието на водоемите и да откриват екологични проблеми там, където традиционното наблюдение е трудно или прекалено скъпо.