Халеевата комета ще се завърне във вътрешната част на слънчевата система през 2061 г. Най-близкото ѝ приближаване до Слънцето ще бъде на 28 юли, след което следващото ѝ преминаване през перихелия се очаква едва на 27 март 2134 г.
Научното списание Space Daily отбелязва, че 28 юли 2061 г. е очакваната дата за следващия перихелий на Халеевата комета. В публикацията е посочена и датата на следващото преминаване – 27 март 2134 г.
28 юли обаче не означава, че кометата ще бъде видима само в една конкретна нощ. С приближаването си към Слънцето, нагряването на ядрото ѝ ще освободи газ и прах. Около нея ще се образува кома, заедно с опашки, характерни за ярките комети.
Историята на завръщанетоХалеевата комета стана известна не само с яркостта си. Нейната история промени разбирането на хората за природата на кометите.
Едмънд Халей сравнява траекториите на кометите, наблюдавани през 1531, 1607 и 1682 г. Използвайки обяснението на Нютон за гравитацията, той заключава, че това е един и същ обект, периодично връщащ се към Слънцето. Халей предсказва повторната му поява, но умира преди кометата да се завърне през 1758 г.
Впоследствие обектът е кръстен на негово име. Официалното обозначение на кометата е 1P/Halley, където „P“ показва, че е периодична комета.
Не на всеки 76 години
Халеевата комета често се цитира като обект, който се връща приблизително на всеки 76 години. Това обаче е среден, а не фиксиран календарен цикъл.
НАСА цитира регистрираните интервали между преминаванията през перихелий, вариращи от 74,42 до 79,25 години. Орбитата се влияе от гравитацията на планетите, което води до лека промяна на параметрите ѝ с всяко преминаване.
Допълнително влияние оказват газовете, излизащи от нагрятото ядро на кометата. Те създават малки реактивни сили, така че движението на обекта не се определя единствено от гравитационното взаимодействие.
Астрономите продължават да уточняват орбитата на Халей въз основа на нови измервания. За да изчислят позицията на кометата, те използват по-специално системата JPL Horizons, която предоставя точни ефемериди.
Завръщането след 1986 г.Халеевата комета прави последното си преминаване през перихелия на 9 февруари 1986 г. За много наблюдатели, особено в Северното полукълбо, външният ѝ вид е по-малко впечатляващ от очакваното.
Близо до перихелий, кометата е била в неизгодно положение спрямо Слънцето. Най-близкото ѝ приближение до Земята вече е било на разстояние от приблизително 0,42 астрономически единици или приблизително 63 милиона километра от Слънцето.
Ситуацията през 2061 г. би трябвало да е по-благоприятна. Близо до перихелия се очаква Земята и кометата да бъдат от една и съща страна на Слънцето, което прави Халеевата комета по-видима в небето, отколкото по време на завръщането ѝ през 1986 г.
Това обаче не гарантира специфична яркост за кометата. Активността ѝ може да е неравномерна, а градското осветление може значително да затрудни наблюдението на дифузната ѝ опашка.
Научна срещаЗавръщането на Халеевата комета през 2061 г. ще бъде нещо повече от просто поредно астрономическо събитие. По време на предишното ѝ преминаване през 1986 г., международни космически апарати, включително космическият апарат „Джото“ на Европейската космическа агенция, са изследвали близостта на обекта.
На 14 март 1986 г. Джото преминава на приблизително 596 километра от ядрото на кометата. Получените изображения разкриват тяло с неправилна форма, от повърхността на което изригват струи газ и прах.
Според ESA, ядрото на Халеевата комета е удължено и е с дължина приблизително 15 километра. То обаче отразява много малко слънчева светлина, което означава, че повърхността на кометата е изключително тъмна.
Само относително малка част от осветената повърхност е била активна, но именно от тази част е бил освободен достатъчно материал, за да се образува значително по-голяма видима обвивка около ядрото на кометата.
По този начин, Халеево галактическото тяло показва необичайна комбинация: едно от най-тъмните известни тела в Слънчевата система е способно да създаде едно от най-известните небесни зрелища.
Срещата със ЗемятаВъпреки че самата комета сега е далеч от Земята, планетата ежегодно се сблъсква с материал, оставен от Халей по орбитата си.
Тази комета представлява родителското тяло на два добре познати метеорни потока: Орионидите през октомври и Ета Акваридите през май. Метеорите в тези потоци не са фрагменти от ядрото на кометата, които едновременно се движат близо до кометата.
Това са малки прахови частици, оставени от кометата по време на предишни преминавания. Когато Земята преминава през тези потоци от отломки, те навлизат в атмосферата и изгарят, създавайки метеорен дъжд.
НАСА също свързва Ета Акваридите с Халеевата комета. Следователно, наблюдението на този метеорен поток може да се счита за ежегодната среща на Земята с материал, оставен от известната комета.
В очакване на 2061 г.Следващото завръщане на Халей е особено важно поради продължителността на орбиталния му период. Човек, роден през 2026 г., ще бъде на 35 години, когато кометата премине през перихелий през 2061 г. По време на следващото преминаване през 2134 г., той вече ще е на 108 години.
Някои хора, които си спомнят появата на Халеевата комета през 1986 г., потенциално ще имат възможността да я видят втори път. За много други възрастни днес завръщането през 2061 г. може да е единственият им шанс да видят Халеевата комета.
Въпреки това, няма нужда да се подготвяте за наблюдение сега. Десетилетие преди събитието, астрономите ще продължат да усъвършенстват яркостта, активността и най-добрите условия за наблюдение на кометата.
Важна дата28 юли 2061 г. е очакваната дата на преминаване през перихелия, но най-подходящият момент за наблюдение ще зависи от конкретното местоположение на Земята. Това ще бъде повлияно от разстоянието на кометата от Слънцето в небето, географската ширина, здрача, времето и лунната фаза.
Следователно, най-благоприятното време за наблюдение може да не съвпада с деня на самия перихелий. Кометата ще бъде видима за значително по-дълъг период преди и след 28 юли.
Много по-важно ще бъде колко ярка ще бъде Халеевата комета по време на следващото си завръщане. Докато орбитата ѝ може да бъде изчислена с голяма точност, нейната активност и видимост не могат да бъдат предвидени със същата точност 35 години предварително.