Бавните и спокойни занимания като плетене, бродерия и градинарство стават все по-популярни сред младите поколения, които търсят начин да се откъснат от дигиталния свят. Тези хобита са не просто приятен начин за прекарване на времето, а имат научно доказани ползи за тялото и ума. Изследванията показват, че така наречените „бабешки хобита“ подпомагат паметта, подобряват психическото здраве, намаляват стреса и осигуряват по-здравословно остаряване.

Много хора откриват тези занимания в момент, когато имат нужда от почивка от екраните. Плетенето например често започва с простата цел ръцете да бъдат заети. С течение на времето обаче ритмичното движение на куките, лекото щракане на метала и постепенното оформяне на преждата създават почти медитативно усещане. Това успокоява ума и помага на човек да се заземи в настоящия момент.

Днес подобни занимания изживяват истински ренесанс. В социалните мрежи като TikTok хиляди млади хора показват своите „бабешки хобита“ — от плетене на една кука и бродерия до градинарство и шиене на одеяла от парчета плат (куилтинг). Желанието да забавим темпото е естествена реакция в свят, в който алгоритмите ни заливат с информация, а известията на телефоните поддържат нервната ни система в постоянно напрежение.

Творческите занимания и градинарството може да изглеждат като обикновен начин за губене на време, но науката открива сериозни ползи за здравето зад тях. Както посочва Сюзан Магсамен, директор на Лабораторията за международно изкуство и ум към Медицинския факултет на университета „Джонс Хопкинс“, зад тези простички действия се крият сложни процеси в мозъка.

По-ясно мислене и подкрепа за паметта

Според Сюзан Магсамен бавните и медитативни хобита подпомагат паметта и способността за учене. Те развиват умението да разпознаваме логически модели, да запомняме последователни стъпки и да овладяваме нови техники.

Дори простички действия като драскането с химикалка върху лист хартия имат положителен ефект. Изследванията показват, че хората, които драскат, докато слушат или учат, възприемат, задържат и след това възпроизвеждат информацията много по-добре.

Градинарството също показва пряка връзка с по-доброто мислене в по-напреднала възраст. Проучване от 2024 г., което сравнява резултатите от когнитивни тестове на участници на възраст 11, 79, 87 и 90 години, установява, че възрастните хора, които се занимават с градинарство — и особено онези, които го правят често — имат по-високи нива на умствени способности на 79-годишна възраст, най-вече при тестовете за логическо мислене.

Д-р Джейни Корли от университета в Единбург обяснява, че градинарството изисква планиране, решаване на проблеми, научаване на нови неща за растенията и адаптиране към променящите се условия. Всички тези стимули изграждат така наречената „когнитивна устойчивост“. Тези резултати остават валидни дори след като са взети предвид фактори като образование, финансово състояние, здраве на сърцето, тютюнопушене и обща физическа активност.

По-добро настроение и по-малко стрес

Творческите дейности активират мозъчните мрежи за възнаграждение и стимулират освобождаването на хормоните на щастието — допамин и серотонин. Ръчният труд обаче прави нещо още по-специално. Всеки от нашите пръсти има хиляди рецептори за допир, а работата с ръце помага за освобождаването на окситоцин — хормона на близостта и успокоението, който подпомага регулирането на нервната система.

Заниманията с повтарящ се и ритмичен характер, като тъкане или плетене, намаляват активността в лимбичната система на мозъка. Това е частта от мозъка, която отговаря за реакцията „борба или бягство“ при опасност. По този начин се намалява нивото на кортизол (хормона на стреса) и се засилва усещането за спокойствие.

Ако се занимавате с градинарство или плетене в група, вие получавате и важни социални ползи. Социалната изолация може да причини сериозни физически и психически проблеми, а споделените хобита са чудесен начин за намаляване на чувството за самота.

По-здравословно остаряване

Ръчните хобита и градинарството подобряват моториката, подвижността и координацията. Когато извършвате тези дейности, вие тренирате мозъка си. По този начин се изгражда по-силна невропластичност и се създават нови невронни връзки, които помагат и при извършването на други ежедневни задачи, като готвене или оправяне на леглото.

Градинарството подпомага остаряването и по редица други начини, включително чрез подобряване на психическото здраве, удовлетвореността от живота и здравето на сърцето. То дори се свързва с по-нисък риск от ранна смъртност при възрастните хора.

Обичайните дейности в градината като копаене, засаждане, плевене и поливане осигуряват лека до умерена физическа активност. Тя помага за поддържане на мускулната сила, гъвкавостта на ставите и цялостната физическа форма с напредването на възрастта.

Как да започнете

Ако обмисляте да започнете ново хоби с ръцете си, но не сте сигурни откъде да започнете, не се притеснявайте. Всяко малко действие е от полза. Дори само 15 минути плетене или грижа за цветята могат да окажат положително въздействие върху мозъчните мрежи. Някои стимули, като музиката или приятните аромати на цветята и почвата, достигат до мозъка за милисекунди и показват незабавен успокояващ ефект.

Тъй като всеки човек е различен, най-добре е да последвате интуицията си. Припомнете си какво ви е носило радост, когато сте били деца — пеенето под душа, прекарването на време сред природата, печенето на сладкиши или писането на стихове.

Най-важното е да не позволявате на стремежа към съвършенство да ви спира. Вземете преждата, комплекта за шев или градинската лопатка и просто опитайте.