Технология, създадена за прототипи, резервни части и домашни проекти, все по-често се превръща и в предизвикателство за правоохранителните органи. Един от най-пресните примери идва от Уелс, където 35-годишният българин Красимир Коев е осъден на пет години затвор за опит да произведе полуавтоматично огнестрелно оръжие с помощта на 3D принтер.

Случаят привлича внимание не само заради присъдата. Той е част от по-голям проблем, с който Великобритания и редица други държави се сблъскват все по-често – т.нар. ghost guns, или „оръжия призраци“. Това са оръжия или основни техни компоненти, които могат да бъдат произведени извън традиционната оръжейна индустрия и съответно са много по-трудни за контрол и проследяване.

Делото срещу Коев е разгледано от Кралския съд в Молд, Северен Уелс, а подробности за случая бяха публикувани от местните медии и полицията Dyfed-Powys.

От интернет търсене до реално произведени части

Според информацията, представена пред съда, Коев не се е ограничил до любопитство по темата.

Разследващите установили, че в продължение на седмици той е търсил информация за производство на огнестрелни оръжия, изтеглял е необходимите дигитални файлове и е проучвал какви материали са подходящи за 3D печат.

След това е започнал и действителното производство на компоненти. При разследването са открити части, предназначени за FGC-9 Mk II – дизайн на полуавтоматично оръжие, който придоби международна известност именно заради възможността значителна част от компонентите му да бъдат произвеждани чрез широко достъпни технологии за 3D печат.

Сред намерените предмети са били части от корпуса и други компоненти. Важно уточнение е, че полицията не е открила напълно завършено и готово за стрелба оръжие. Това обаче не е попречило на наказателното преследване, тъй като съдът е разглеждал предприетите действия като целенасочен опит за производството му.

Не е просто „натискаш Print“

Обвинението е поставило акцент и върху технологичната подготовка зад процеса. Прокурорът Емалин Даунинг посочва, че производството на подобни компоненти не се свежда просто до сваляне на файл и натискане на бутон на 3D принтер. Необходимо е да бъдат намерени подходящите дигитални модели, да бъде проверена съвместимостта им с използвания софтуер и да бъдат избрани материали с подходящи свойства.

Според прокуратурата това показва, че действията на Коев са били предварително обмислени и са изисквали определени технически познания. Защитата от своя страна е подчертала, че българинът няма предишни присъди и притежава квалификация в областта на компютърните технологии и електрониката.

Адвокатите са оспорвали и предположението, че евентуалното оръжие е било предназначено за извършване на престъпление. Според публикации около делото на по-ранен етап е била изложена и версия, че произведените части са свързани с художествен проект. Впоследствие тази линия на защита е била изоставена. Крайният резултат е присъда от пет години лишаване от свобода.

Защо „оръжията призраци“ тревожат властите

3D печатът радикално промени начина, по който могат да се произвеждат сравнително сложни предмети. Това има огромни преимущества за индустрията, медицината, инженерството и дори обикновените потребители. Същата достъпност обаче създава проблем, когато технологията се използва за производство на контролирани изделия.

При класическото огнестрелно оръжие съществува производител, сериен номер, регулирана продажба и проследима верига на собственост.

При домашно произведени конструкции част от тези механизми могат да липсват. Още по-сериозен проблем е, че дигиталните модели могат да се разпространяват през интернет между потребители в различни държави. Така до информация, която някога е изисквала специализирани инженерни знания, вече потенциално може да се стигне значително по-лесно.

Именно поради това британските власти третират случаите на незаконно производство с 3D принтери все по-сериозно.

15 години затвор при друг случай във Великобритания

Случаят на Коев далеч не е единственият. През януари 2026 г. 29-годишният Роберт Адамски получи 15 години затвор, след като британската антитерористична полиция откри в дома му в Източен Лондон 3D принтер, който по време на обиска произвеждал компонент за FGC-9 Mk II.

При този случай обстоятелствата са били значително по-тежки. Разследващите открили и други вече произведени компоненти, включително пълнител, както и части от друго 3D принтирано оръжие. В жилището били намерени и материали, свързани с крайнодясна и неонацистка идеология.

Работещ 3D принтиран пистолет доведе до 63 месеца затвор

Друг подобен случай е от март 2025 г. Тогава 31-годишният Матю Алкрофт от Крю е осъден на 63 месеца лишаване от свобода.

При претърсването на дома му полицията открила 3D принтирано оръжие с патрон в цевта и още четири боеприпаса в пълнителя. Експертната проверка установила, че конструкцията е функционална и според британското законодателство попада в категорията на забранените огнестрелни оръжия.

Не всеки случай завършва с ефективна присъда

Британската съдебна практика показва и че конкретните обстоятелства имат голямо значение. 19-годишният Джеймс Марис от Шотландия например бил заловен с произведено в спалнята му FGC-9 и боеприпаси. През януари 2025 г. обаче той избегнал ефективна присъда.

Марис признал четири нарушения на законодателството за огнестрелните оръжия и получил тригодишен надзор, 300 часа общественополезен труд и допълнителни ограничения.

Друг случай е този на 50-годишния Карл Уокър от Бирмингам

През ноември 2025 г. той получил 16-месечна условна присъда с двегодишен изпитателен срок, след като полицията открила в гардероба му почти завършено 3D принтирано полуавтоматично 9-милиметрово оръжие.

До него имало съвместими боеприпаси и инструменти, а при претърсването били намерени още десетки ножове, арбалет и ръководство за производство на самоделно автоматично оръжие.

Проблемът вече стигна и до България

Темата вече не е само британска. През юни 2026 г. ГДБОП проведе първата специализирана операция в България срещу предполагаемо производство на 3D принтирани огнестрелни оръжия.

На 18 юни в Бургас е задържан мъж, заподозрян в подобна дейност. При претърсването на частен адрес служителите на ГДБОП открили 3D принтери, ролки с полимерни материали, сушилня за произведените изделия, електронни устройства и компютърна техника.

Според информацията на службата върху компютрите са били открити и файлове и чертежи, свързани с различни модели огнестрелни оръжия и боеприпаси. Материалите по случая са докладвани на Районната прокуратура в Бургас.

От ГДБОП определиха операцията като първата по рода си у нас, поставяйки я в по-широкия международен контекст на нарастващото внимание към нелегалното производство на оръжия чрез 3D печат.

Когато файлът се превърне във физически обект

Именно тук се намира един от най-трудните въпроси пред регулаторите. 3D принтерът сам по себе си е напълно легален и изключително полезен инструмент. Огромната част от собствениците му никога няма да го използват за нещо незаконно.

Проблемът възниква, когато към евтиния и все по-достъпен хардуер се добави свободното разпространение на дигитални модели. Тогава границата между информация и физически продукт започва да се размива – файл, изпратен за секунди през интернет, може в определени случаи да се превърне в реален предмет на хиляди километри от мястото, където е създаден.

Присъдата на Красимир Коев показва, че поне във Великобритания съдилищата вече са готови да реагират още преди подобен проект да се превърне в напълно завършено оръжие.

А след първата специализирана операция на ГДБОП през юни изглежда, че 3D принтираните „оръжия призраци“ вече са тема, която и българските служби следят съвсем реално.