Китай и САЩ разработват бойни изтребители, които биха могли да променят изцяло облика на въздушната война, но нито една от двете страни не е разкрила достатъчно информация, за да се проведе традиционно сравнение по отделни технически характеристики. Китайският самолет, неофициално наричан от западните анализатори Chengdu J-36 беше забелязан за първи път публично през декември 2024 година, докато ВВС на САЩ официално възложиха на Boeing договора за разработката на F-47 през март 2025 година.
И двата изтребителя обикновено се класифицират в категорията на шесто поколение, но точните им спецификации остават в тайна. Затова едно полезно сравнение трябва да разграничи това, което е било наблюдавано или официално разкрито от това, което според анализаторите самолетите биха могли да правят в крайна сметка.
Конструкция на корпуса и стелтJ-36 е по-забележимият от двата самолета. Снимките показват голям дизайн без опашка с широко крило с форма на диамант, три въздухозаборника и липса на конвенционални вертикални стабилизатори. Премахването на вертикалните опашки може да намали отраженията на радара, докато изравнените ръбове на самолета, плавно преливащият се корпус и вътрешните отделения за оръжия сочат, че при проектирането му е взета предвид ниската забележимост. Радарното му сечение обаче не е било публично измерено. Още по-малко заключения могат да се направят от снимката на F-47, публикувана от ВВС на САЩ.
Задвижване и експлоатационни характеристики
Конфигурацията с три двигателя на J-36 е една от най-характерните му особености и беше забележима по време на летателните изпитания. Точният тип на двигателите, тягата и максималната скорост остават неизвестни, което прави твърденията за „суперкруиз“ или маневреност чисто спекулативни. За F-47 също не е потвърден публично нито един двигател. Самолетът е свързан с програмата Next Generation Adaptive Propulsion на ВВС на САЩ, но все още не е известно публично коя силова установка ще влезе в производство.
Най-ясната официална цел за експлоатационните характеристики дойде от инфографика на ВВС на САЩ, публикувана през май 2025 година. В нея F-47 е посочен със скорост, надвишаваща 2 Мах и Stealth++, въпреки че нито един от тези показатели не е придружен от подробни данни от изпитания.
Далечина на полета и полезен товар
Широката конструкция на корпуса подсказва, че J-36 би могъл да побере значителен вътрешен капацитет за гориво и въоръжение. Наблюдаваните врати под самолета също са тълкувани като един централен отсек за въоръжение, придружен от два по-малки отсека, въпреки че Китай не е потвърдил техните размери или ограниченията за полезния товар. F-47 има по-конкретна цел по отношение на обхвата. В същата инфографика на ВВС на САЩ е определен боен радиус от над 1000 морски мили, което се равнява на над 1852 километра.
Тези характеристики подкрепят предвидената му роля за проникване и установяване на въздушно превъзходство. Размерите на J-36 може би сочат по-тежка многоцелева платформа, но все още не са оповестени надеждни данни за далчината на полета или полезния товар.
F47
Сензори и сътрудничество с дронове
Широкият нос и корпусът на J-36 биха могли да осигурят пространство за големи радарни масиви, оборудване за електронна война и разпределени сензори. Въпреки това авиониката му и способността му да управлява безпилотни летателни апарати остават непотвърдени. Сътрудничеството с дронове е по-твърдо установено за F-47. ВВС на САЩ го разработват като пилотиран централен елемент от семейството системи Next Generation Air Dominance, подпомаган от автономни Collaborative Combat Aircraft. Това означава, че F-47 не е предназначен да се сражава самостоятелно. Неговата ефективност ще зависи отчасти от това колко добре обменя информация за целите и възлага мисии на придружаващите го самолети.
J36
Разработка и предвидена роля
J-36 вече се е появявал в полет, което доказва, че Китай разполага поне с един функциониращ експериментален самолет. Въпреки това Пекин все още не е потвърдил официално неговото обозначение, техническите характеристики, плановете за производство или графика за въвеждане в експлоатация. F-47 се намира във фазата на инженерно-производствено разработване. Преди Boeing да получи договора, експерименталните самолети, подкрепящи програмата, бяха натрупали стотици летателни часа в продължение на пет години, според ВВС на САЩ.
Засега няма ясен победител. J-36 изглежда оптимизиран по отношение на размерите, вътрешния капацитет и мисиите на дълги разстояния, докато при F-47 акцентът е по-ясно насочен към пробиване на въздушното превъзходство и сътрудничество с дронове. Крайният баланс няма да се определи само от скоростта или стелт способностите. Сензорите, ракетите, автономните партньори, броят на произведените бройки и оперативната готовност ще решат коя система ще предостави по-голямо предимство.