През десетилетията на своята дейност НАСА успя да изпрати хора на Луната, да приземи апарати на Марс, да изведе мощни телескопи извън земната атмосфера и да изстреля сонди, достигнали междузвездното пространство. Агенцията е провела стотици мисии, но само няколко проекта значително промениха възможностите на космонавтиката и представите на учените за Слънчевата система и Вселената.
1. Project Mercury / Меркурий (1958-1963)Първата голяма стъпка беше програмата „Mercury“, стартирала през 1958 година НАСА трябваше да установи дали човек е способен да живее и работи извън Земята. През 1961 година Алън Шепърд стана първият американец в космоса, а година по-късно Джон Гленн беше първият американец, излязъл в орбита около Земята. „Mercury“ даде на НАСА опит, без който по-нататъшните пилотирани програми биха били невъзможни.
2. Project Gemini / Джемини (1961-1966)Следващата програма „Gemini“ решаваше много по-сложни задачи. Астронавтите се учеха да пребивават дълго време в орбита, да излизат в открития космос, да сближават корабите и да извършват скачване. „Gemini“ се превърна в технологичен мост между първите кратки полети на „Mercury“ и бъдещите експедиции на „Apollo“.
3. Apollo 11 / Аполо 11 (1969)
Най-големият успех в лунната надпревара НАСА постигна през 1969 година. По време на мисията „Apollo 11“ Нийл Армстронг и Бъз Олдрин кацнаха на повърхността на Луната, докато Майкъл Колинс остана в орбита. Човечеството за първи път изпрати хора на друго небесно тяло и върна екипажа на Земята. Мисията се превърна в една от най-известните в историята на космонавтиката и доказа възможността за пилотирани полети извън околоземното пространство.
4. Skylab / Скайлаб (1973-1979)
През 1973 година НАСА изведе в орбита „Skylab“ – първата американска космическа станция. Екипажите прекарваха на борда седмици и месеци, провеждаха медицински изследвания, наблюдаваха Слънцето и изучаваха Земята. „Skylab“ помогна за натрупването на опит в дългосрочната работа на човека в безтегловност, който по-късно се оказа полезен при създаването на Международната космическа станция.
5. Viking 1 / „Викинг 1“ (1975-1982)Следващото голямо направление бяха автоматичните изследвания на Марс. През 1976 г. „Викинг 1“ се приземи успешно на повърхността на Червената планета и започна продължителна научна работа. Апаратът предаде подробни изображения на околността, изследва марсианската почва и проведе експерименти, предназначени за търсене на възможни признаци на живот.
6. Voyager 1, Voyager 2 / „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ (1977-до днес)
През 1977 година към външните планети се отправиха „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“. Първоначалната програма предвиждаше изследване на гигантските планети, но възможностите на сондите се оказаха значително по-широки. Апаратите предадоха първите подробни изображения на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун от близко разстояние, а „Вояджър 2“ и до днес остава единствената сонда, посетила Уран и Нептун. По-късно и двата апарата напуснаха хелиосферата и продължиха пътя си в междузвездното пространство. „Вояджър 1“ беше първият сред създадените от човека апарати, пресякъл границата на хелиосферата. Почти половин век по-късно НАСА продължава да поддържа работата на „Вояджър“ и да пести останалата на борда енергия.
7. Space Shuttle Program / „Спейс Шатъл“ (1981-2011)През 1981 гoдина започна ерата на „Спейс Шатъл“. Тези частично многократно използваеми космически кораби изпълниха 135 полета в рамките на 30 години. Совалките извеждаха спътници, доставяха оборудване и екипажи, обслужваха космическия телескоп „Хъбъл“ и участваха в сглобяването на значителна част от Международната космическа станция. Програмата приключи през 2011 година.
8. Hubble Space Telescope / Космически телескоп „Хъбъл“ (1990-до днес)„Хъбъл“ излезе в орбита през 1990 година и се превърна в един от най-важните научни инструменти на съвременната астрономия. Наблюденията на телескопа помогнаха да се уточнят възрастта и скоростта на разширяване на Вселената, както и да се изследват черните дупки, звездите, мъглявините и далечните галактики. Началото на работата му едва не завърши с провал поради дефект в главното огледало, но астронавтите от НАСА успяха да поправят оптиката по време на първата сервизна експедиция.
9. Mars Pathfinder / „Марс Патфайндър“ (1997)През 1997 гoдина „Mars Pathfinder“ показа колко ефективни могат да бъдат сравнително компактните и евтини роботизирани мисии. Заедно с кацащата платформа на Марс пристигна малкият „Sojourner“ – първият марсоход, работил успешно на повърхността на друга планета. Проектът проправи пътя за значително по-сложни роботи от следващото поколение.
10. Cassini-Huygens / „Касини-Хюйгенс“ (1997-2017)През същата 1997 година стартира „Касини-Хюйгенс“ – съвместна мисия на НАСА, Европейската космическа агенция и Италианската космическа агенция. Изследванията на системата на Сатурн значително разшириха познанията за планетата и многобройните ѝ спътници. „Касини“ откри изхвърляния на водна пара и ледени частици на Енцелад, подробно изследва пръстените на Сатурн и наблюдаваше Титан, а апаратът „Хюйгенс“ през 2005 година кацна на повърхността на Титан. Получените данни превърнаха ледените спътници на гигантските планети в едни от основните обекти при търсенето на потенциално подходящи за живот среди.
11. Spirit, Opportunity / „Спирит“ и „Опъртюнити“ (2003-2019)През 2003 г. НАСА изпрати на Марс едновременно два нови марсохода – „Спирит“ и „Опъртюнити“. Предвиденият срок на работа беше само 90 марсиански дни, но апаратите значително надминаха очакванията на инженерите. „Спирит“ работи до 2010 година, а „Опъртюнити“ издържа почти 15 години. Изследванията потвърдиха, че в далечното минало на повърхността на Марс е имало течна вода, и коренно промениха представите за геоложката история на планетата.
12. Curiosity / „Кюриосити“ (2011-до днес)„Кюриосити“ тръгна към Марс през 2011 година и кацна в кратера „Гейл“ през лятото на 2012 година. Пълноценната мобилна лаборатория започна да изследва минералите, химичния състав на скалите и следите от древна вода. Събраните данни показаха, че преди милиарди години в района на кратера са съществували езера и условия, потенциално подходящи за микроорганизми. 14 години след кацането марсоходът продължава да изследва повърхността на Червената планета.
13. James Webb Space Telescope / Космически телескоп „Джеймс Уеб“ (2021-до днес)
Телескопът „Джеймс Уеб“, изстрелян през декември 2021 година, отвори нова ера в космическата астрономия. Инфрачервената обсерватория наблюдава едни от най-отдалечените известни галактики, изследва раждането на звезди и планетни системи, изучава атмосферите на екзопланети и позволява да се наблюдават области от космоса, недостъпни за много други телескопи.
14. Perseverance и Ingenuity (2020-до днес)„Perseverance“ пристигна в кратера „Jezero“ на Марс през февруари 2021 година. Марсоходът търси следи от древен микробиологичен живот, изучава геологията и събира проби от скали и почва, които могат да бъдат използвани в бъдещи програми за доставка на марсиански материал на Земята. Сред находките се оказа сложен органичен въглерод в древните марсиански скали. Самото наличие на органични съединения не доказва съществуването на живот, но прави събраните проби особено интересни за по-нататъшно изследване.
Заедно с „Perseverance“ на Марс беше доставен и малкият хеликоптер „Ingenuity“. Първоначално инженерите разчитаха да проведат 5 експериментални полета, но апаратът изпълни цели 72. Първият управляем полет с двигател в атмосферата на друга планета се състоя през април 2021 година. Последният полет на „Ingenuity“ се състоя на 18 януари 2024 година, след като лопатките бяха повредени и НАСА прекрати летателната програма на хеликоптера.
15. Artemis 1 / Артемида 1 (2026)Още една стъпка към завръщането на хората на Луната беше мисията „Артемида I“. През 2022 година НАСА за първи път изпрати кораба „Orion“ към Луната с ракетата „Space Launch System“ без екипаж. „Orion“ обиколи спътника на Земята и успешно се завърна на Земята, което позволи да се тестват ключовите системи преди пилотираните полети. „Артемида I“ постави началото на новата лунна програма на НАСА, чието развитие продължава. След няколко промени в първоначалния график агенцията преразгледа последователността на следващите експедиции по програмата „Артемида“.
От първите кратки полети на „Меркурий“ до междузвездните „Вояджър“ са минали само няколко десетилетия. За сравнително кратък по исторически мерки период НАСА се научи да изпраща хора към други небесни тела, да експлоатира в продължение на години роботи на Марс и да наблюдава галактики, чиято светлина е пътувала към Земята милиарди години. Много от апаратите отдавна са приключили работата си, а „Вояджър“, „Хъбъл“, „Кюриосити“, „Персеверанс“ и „Джеймс Уеб“ продължават да предоставят научни данни години, а дори и десетилетия след изстрелването си.