Ако си спомняте звука на dial-up връзката и сте прекарвали часове в изтегляне на няколко десетки мегабайта данни, то вероятно, предвид съвременните възможности на мрежите понякога може би си мислите: „Колко страхотно работи всичко днес“. Това наистина е така, тъй като възможностите на интернет доставчиците бързо се разширяват. Неотдавна „таванът“ на домашните връзки достигаше 1 гигабит (Gbit/s). Сега обаче могат да се намерят оферти дори до 10 Gbit/s.
Разбира се, очите ни блестят при такава скорост, но всъщност дори 2 Gbit/s не е нещо, от което всички се нуждаят у дома. Нещо повече, за такъв скок в скоростта ще трябва да се подготвите предварително, защото за това не само ще е необходимо допълнително оборудване, но трябва да има и подходящи клиенти, способни да извлекат максималното от мрежата. Рационалността на подобно решение също трябва да се вземе предвид в зависимост от нуждите. В тази статия експертите на Mezha споделят кои нюанси трябва да се вземат предвид, преди да надградите домашната си интернет връзка.
Вътрешна инфраструктура
Да предположим, че във вашия блок най-накрая се е появил нов интернет доставчик и ярък плакат в асансьора съобщава, че старите 100 мегабита най-накрая могат да бъдат значително увеличени. Благодарение на оптичната връзка не само можете да получите значително по-бърза интернет връзка, но и да работите дълго време при прекъсване на електрозахранването. И тук се появяват първите организационни задачи, които в повечето случаи ще изискват допълнителни усилия.
В апартамента или къщата ще се наложи да се прокара оптичен кабел. Чудесно е, ако подобни сценарии са били предвидени още на етапа на строителството при новите сгради и това може да се направи по подходящ начин. Това обаче далеч не винаги е възможно, а ако подобен сценарий е бил предвиден отдавна и все пак свързването е организирано отвън (например чрез разпределителната кутия във входа), кабелът, прокаран до апартамента трябва да отговаря на съответния стандарт и в зависимост от окабеляването е желателно да бъде екраниран, за да се осигури поне гигабитова връзка (да не говорим за по-бърза).
Заедно с оптичния кабел между него и рутера се добавя ONT/ONU терминал. Тази малка „кутийка“ с няколко индикатора и SFP и Ethernet портове ще помогне за преобразуването на сигнала. Някои потребителски рутери вече разполагат с SFP(+) портове, но това по-често е изключение, а и те определено не са евтини. Терминалът ще бъде отделен нюанс, тъй като и той се нуждае от захранване. Затова до него трябва да има свободен контакт и организирано резервно захранване в случай на прекъсване на електрозахранването.
ASUS RT-BE88U
Наистина е добре, ако подобни ситуации са били предвидени при строителството. Във всички останали случаи ще се наложи да измислите как да го направите, за да не се налага да правите ремонт или да прокарвате кабел през прозореца или балкона (макар че има случаи, в които и такава възможност е налице).
Собствениците на големи апартаменти или къщи също трябва да имат предвид покритието на площта. Отново, ако планът е предвиждал кабелна връзка със съответната електроинсталация – проблемите намаляват. Или ако има възможност да се направи нещо с минимални усилия (както се случва със полупразните стени в САЩ, в които може да се прокара всеки кабел, без да се пипа тухлата). В противен случай ще бъде доста скъпо и сложно да се организира мрежа, която да може да поддържа висока скорост на връзката.
Възможности на мрежата
Да предположим, че помещението все пак позволява безпроблемно да се прокара оптичен кабел и всичко да се разположи както трябва. Следващото препятствие може да бъде рутерът, Mesh-мрежата или други мрежови устройства. Да започнем с това, че в света на обикновените потребители не се харчат големи суми за рутери. По този начин би било по-скоро изненадващо, ако в стандартен апартамент с 2-3 стаи има нещо „по-прилично“ от базовите модели по стандарта Wi-Fi 5 или 6 (в най-добрия случай). Освен това, връщайки се към предходната точка, този същият рутер най-вероятно не е разположен на оптималното място.
По този начин, дори и при кабелна връзка, едва ли може да се разчита на скорост, по-висока от 1 гигабит, както при входящия, така и при изходящия трафик. При рутерите от по-високия ценови клас, които понякога се позиционират и като геймърски все по-често се срещат WAN портове с поддръжка на 2,5 Gbit/s (или повече), но такъв LAN порт най-вероятно ще е само един от всичките, в зависимoст отново от поддръжката на стандартите и броя на честотните ленти, безжичната мрежа няма да осигури скорост, значително по-висока от 1 гигабит.
Разбира се, в един идеален свят настолният компютър или лаптопът на работното място разполага с удобно настроен Ethernet порт. Същевременно всички телевизори, Apple TV и подобни устройства, конзоли, мрежови дискове, медийни устройства, сървъри и т.н. също могат да се свържат с кабели, но в „реалния свят“ към същите тези телевизори не винаги има контакти на стената, да не говорим за Ethernet.
ASUS ROG Rapture GT-BE98Шо се отнася до Wi-Fi, едва с появата на 6 GHz диапазона обикновените потребителски модели рутери започнаха да осигуряват значително повече от 1 гигабит, но, първо, тук не става дума за базовия ценови сегмент. Второ, разстоянието от клиента до рутера също играе не малка роля. И тук стигаме до още един критичен момент.
Подходящи клиентиДа предположим, че в апартамента или частната къща има настолни компютри, лаптопи, различни „умни“ устройства и т.н. Сигурно може да се обзаложим, че далеч не всички от тях разполагат с кабелна връзка с пропускателна способност над 1 гигабит. Да, различните геймърски модели компютри и лаптопи все по-често разполагат с бързи портове. Но това важи, ако изобщо са оборудвани с LAN порт (когато става дума за лаптопи). В повечето случаи обаче не може да се мине без допълнителен адаптер, докинг станция или мрежова карта.
Acer Predator Helios 18 AI (PH18-73-94QQ) с 5 Gbit Ethernet порт
Конзолите, телевизорите и различните приставки също едва ли могат да достигнат скорост над 1 гигабит – затова, независимо от всички външни фактори не си струва да се очаква по-бърза връзка. Всъщност, в повечето случаи хората нямат нужда от такава. Единствено на гейминг конзолите би им дошло добре да зареждат игрите по-бързо, но това е при условие, че сървърът предоставя висока скорост и „по пътя“ няма да има „задръствания“.
Няма смисъл да говорим за смартфони и таблети в този контекст. Да, устройствата с Wi-Fi 7 наистина са способни да поддържат изненадващо висока скорост, но колко често тя е необходима на такива джаджи – това е отделен въпрос, към който ще се върнем по-късно. От своя страна, на разнообразните „умни“ устройства също не им трябва дори гигабит. Те предимно разполагат със слаби приемници по остарели стандарти, тъй като по дефиниция не се нуждаят от много.
ПредназначениеДа приемем, че техническата страна донякъде е ясна. И най-накрая ще стигнем до най-важното – рационалността. Ако сте стигнали дотук, то най-вероятно едва ли имате спешна нужда от скорост над гигабит. Потребителите, които вече са успели да подготвят домашната си инфраструктура и разполагат с устройства, способни да работят с наистина бърза връзка най-вероятно от известно време са абонати на по-скъпи тарифни планове.
Ако не вземем предвид офисите или представителите на определени услуги, а говорим изцяло за домашна употреба – такава скорост ще е необходима на онези, които често се сблъскват с прехвърляне и получаване на „тежки“ масиви от данни. Това могат да бъдат, да речем големи бази данни, обемни модели или мултимедия. Ако подобни процеси се случват често и отнемат значително време, то е напълно логично да се разполага с бърза връзка, за да се минимизират разходите и да се съкрати времето за изчакване.
ASUS ROG Rapture GT-BE98От своя страна, за обикновения домашен потребител, който в най-добрия случай изтегля няколко големи игри на месец и използва стрийминг услуги за гледане на филми и сериали всъщност няма голям смисъл да плаща повече за връзка, по-бърза от 1 гигабит. В по-голямата част от времето дори и такава връзка е предостатъчна, ако се използва на повече от 10% от капацитета си. Още повече, като се има предвид, че далеч не всеки рутер може да осигури пълна гигабитова скорост по Wi-Fi, тогава още по-голям е въпросът за рационалността на увеличаването на скоростта.
Би било изключително приятно да изтеглите ъпдейт или игра от Steam със скорост 250 MB/s, а не със 125, но ако това се прави веднъж седмично, има ли смисъл да плащате повече за интернет? Още по-малко смисъл ще има такава скорост, когато актуализациите или игрите обикновено се изтеглят на заден план по време на работа или други дейности, когато потребителят не прелиства целенасочено „рийлзите“ в очакване на играта. Това също трябва да се има предвид. Тъй като в глобален план обикновените потребители почти не се сблъскват с отдалечени виртуални машини, големи обеми медийни файлове, облачни резерви и подобни случаи, смисълът да се плаща за такива тарифи става все по-малък. Още повече, че в самата инфраструктура ще има доста „тесни места“, които няма да оправдаят подобни разходи.
И макар че засега се предлагат промоционални абонаменти, в крайна сметка тарифите ще достигнат цена, която е два пъти по-висока от тази на гигабитовия вариант. И като цяло сумата все пак не е катастрофално голяма, но ако погледнем дори в перспектива, за същите пари ще може да се ползва гигабит в продължение на две години, а за да се оправдае по-бързият канал, няма да се налага да се харчат допълнителни средства за обновяване на оборудването, ако настоящата конфигурация като цяло е задоволителна. И още веднъж да преценим натоварването.
Това, което отделно трябва да се има предвид, е способността на трети страни да „предават“ файлове със съответната скорост. Да речем, не всеки офис физически може да осигури изход от сървъра от 10 Gbit/s. Колкото и бърз да е вашият канал, с излизането на следващата версия на iOS дори новият iPhone едва ли ще зарежда системата по-бързо, тъй като най-близкият сървър на компанията ще бъде претоварен. Доста подобни нюанси ще срещнете по пътя, а междувременно вие все пак ще плащате в повече за скорост от 2 Gbit/s или повече, когато предимно ще използвате браузър.
Особености на тарифните плановеДа предположим, че всичко е наред – имате възможност за връзка с скорост над 1 гигабит, разполагате със съответното оборудване, имате нужда от висока скорост и доставчик, който предлага подходящи тарифи. Чудесно, но за съжаление препятствията не свършват дотук. Интернет доставчиците обичат „дребния шрифт“, затова е добре да прочетете условията предварително.
Заключение
Възможностите на оптичните мрежи са значително по-големи от това, което използваме в ежедневието. Въпреки това един оптичен кабел няма да е достатъчен, за да оценим всички предимства на тази технология. Тарифите, предлагащи скорости над 1 Gbit/s са наистина привлекателни, но преди да се свържете към такава услуга, наистина си струва първо да се уверите дали вашите мрежи и клиентските устройства са готови за такива скорости.
Действително, за потребителите, които имат възможност или вече са организирали у дома си отлична мрежа с бърза Mesh-система, свързана с кабели и са успели да обновят компютрите си, разполагат с бърз NAS, домашен сървър и нови устройства с поддръжка на 6 GHz диапазона – такива тарифи могат да бъдат подходящи. Особено ако в семейството има много потребители, които периодично „натоварват“ канала едновременно, а сред задачите, наред с другото са и чести прехвърляния на големи масиви от данни. Ако пък в момента планирате ремонт, не би било зле да обмислите такава инфраструктура „с резерв“, за което в бъдеще ще си благодарите. И това важи особено за собствениците на големи апартаменти и/или частни къщи.
А на всички останали, които не се замислят за поддръжката на едни или други мрежови стандарти, когато разглеждат социалните мрежи или гледат Netflix, без да имат особени проблеми с връзката, можем само да посъветваме да не обръщат внимание на новите мултигигабитови тарифи. Ако все пак усетите някаква практическа разлика, най-вероятно това ще бъде плацебо ефект, а не действително ускорение при изпълнението на не толкова взискателни задачи.