Google актуализира системата си за наименуване на хакерските групи, за да улесни тяхното идентифициране от специалистите по киберсигурност. Вместо предишните обозначения от типа APT1 и APT41, компанията вече използва лесни за запомняне произволни имена, в които втората дума посочва страната на произход на групата.

Според TechCrunch новата система обединява подходите на Google Threat Analysis Group и Mandiant, която преди беше независима компания, а през 2022 година стана част от Google. По думите на техническия директор на Google Threat Intelligence Group Шейн Хънтли, предишната система вече не успяваше да се справи с нарастващия брой проследявани заплахи. В началото на 2010-те години, когато компаниите едва започнаха редовно да публикуват доклади за кибератаки и да дават имена на откритите групи, специалистите не очакваха, че с времето такива групи ще станат прекалено много. В момента Google проследява над 5000 т.нар. „клъстера на активност“ в различни страни.

В новата система първата дума в наименованието се избира на случаен принцип и трябва да е лесна за запомняне, а втората дума винаги ще започва с буква, свързана със страната на произход на хакерите. Например, „Castle“ се използва за групи от Китай, „Ion“ – за Иран, а „Neptune“ – за Северна Корея. В Google смятат, че единната система в рамките на компанията ще позволи на изследователите по-бързо да разберат с какъв точно субект е свързана откритата активност и да използват натрупаната информация за предишните му атаки.

Хънтли отбеляза, че такива наименования са необходими не само за удобството на изследователите. Разбирането на методите на работа на конкретна група, нейните цели и минали действия позволява на организациите по-бързо да разпознават заплахите, да разследват инциденти и да изграждат защита. В същото време е практически невъзможно да се унифицират напълно наименованията на хакерските групировки между различните компании, тъй като специалистите получават различен набор от данни и телеметрични данни от отдалечени възли, поради което могат да оценяват по различен начин една и съща активност. Освен това, както се отбелязва в статията на TechCrunch, държавните хакерски групировки обикновено са по-лесни за проследяване поради по-стабилните си цели и методи, докато киберпрестъпниците и екипите, работещи по поръчка по-често сменят състава си, разделят се на нови групи и обслужват различни клиенти.