Какво представлява човешката душа от гледна точка на съвременната наука

Много хора си представят душата като нещо нематериално, което живее вътре в нас, определя личността и напуска тялото в момента на смъртта. Съществува версия, че след смъртта душата на човека се преселва в друго живо същество. Мнозина са убедени, че всеки я притежава, но тя не може да се види или докосне. А какво мисли науката по този въпрос? Изследователите не са открили никаква субстанция, която да излиза от човека след спиране на сърцето. Но те са стигнали до друго, не по-малко удивително заключение.

Учените така и не успяха да открият човешката душа, но направиха други важни открития Защо учените не могат да открият човешката душа

Основният проблем при търсенето на духовната същност е липсата на точно определение. В редица големи енциклопедии се отбелязва, че през различните епохи хората са разполагали душата в сърцето, черния дроб или дишането. Но за един съвременен експеримент е необходимо да се разбере какво точно търсим.

Науката може да изследва само това, което оставя проверима следа. Ако безсмъртната част от нас е способна да вижда случващото се в реанимационната зала, човек трябва да разкаже факти, които не е могъл да улови с ушите или очите си. Ако тя влияе върху нашите решения, въздействието върху невроните трябва да се фиксира по измерим начин с прецизни уреди. Засега няма такива надеждни доказателства.

Вместо да търсят някаква невидима субстанция, учените доста успешно изследват конкретните прояви на нашия вътрешен свят:

паметта и способността за учене; възприемането на собственото физическо тяло; вътрешният монолог и емоциите; чувството за собственото „аз“ и моралните убеждения.

Вместо абстрактни понятия изследователите се опитват да разгадаят тайната на съзнанието. Това е нашият субективен опит – това, поради което движението на химическите сигнали между клетките изобщо се възприема като вътрешен свят.

Къде в мозъка се крият съзнанието и личността

Въпросът за местонахождението на съзнанието донякъде прилича на опит да се намери стартирана игра сред компонентите на компютъра. То зависи от видеокартата, процесора и електричеството, но не се намира вътре в системния блок като отделен физически обект.

По същия начин работи и нашият мозък. При човека не е открит единен център на съзнанието или личността. Тези най-важни свойства възникват благодарение на съгласуваната работа на множество различни отдели. Едни структури поддържат състоянието на бодърстване, други обработват светлината и звука, трети съхраняват спомените, а четвърти свързват всичко това в непрекъсната история за самите нас.

Да търсиш съзнанието в човешкия мозък е същото като да търсиш играта в системния блок на компютъра По какъв начин мозъчните травми променят характера на човека

Най-убедителните доказателства, че нашата личност е неразделна част от биологията, се съдържат в трагичните медицински случаи. Известна е историята на Финеас Гейдж, американски работник от 19 век, на когото метален прът е пробил предните лобове. Мъжът е оцелял, но увреждането на мозъка е променило коренно характера му, лишавайки го от самоконтрол и способността да планира действията си.

Друг ярък пример е пациентът Хенри Молисън, на когото през 1953 г. поради тежка епилепсия са отстранили част от темпоралните лобове и хипокампа. След операцията той завинаги загуби способността си да създава нови спомени. Мъжът е можел да води интересен разговор, но забравял събеседника си след няколко минути, изпадайки от потока на времето.

Тези случаи ни показват нещо плашещо, но важно: човешкото „аз“ не е неделим монолит. И най-малките увреждания са способни частично да „разглобят“ личността, запазвайки интелекта, но завинаги изключвайки емпатията, паметта или разпознаването на познати лица.

Нашата личност е буквално изтъкана от милиони връзки между невроните Защо ни се струва, че съзнанието напуска тялото

В масовата култура често се разказва за хора, чието съзнание е „летяло“ под тавана на операционната зала. Съвременните невробиолози обаче могат изкуствено да предизвикат усещането за излизане от тялото. При електрическа стимулация на прехода между теменната и слепоочната лобна област при пациентите възниква устойчива илюзия, че са напуснали своята обвивка и се наблюдават отстрани.

Именно в тази област мозъкът обединява зрението, осезанието и чувството за равновесие. Когато синхронизацията на тези сигнали се наруши, „наблюдателят“ вътре в нас просто губи ориентация в пространството.

Още по-удивителни неща се случват при хирургичното разделяне на полукълбата. При пациенти с прерязано мазолестото тяло (corpus callosum) дясната и лявата част на мозъка започват да работят изолирано. Обичайното усещане за единна личност изчезва и се появяват частично независими потоци на възприятие. В такива ситуации лявото полукълбо, отговарящо за речта, не знае защо дясното е извършило дадено действие и често просто измисля логични оправдания за действията на ръцете.

Преживявания, близки до смъртта, и митът за 21-те грама

Мнозина са чували красивата легенда, че душата тежи точно 21 грама. Този мит е зародил се от съмнителен експеримент на лекаря Дънкан Макдугал в началото на 20-ти век. Претеглянето на терминално болни пациенти е било проведено с огромни отклонения, без нормална контролна група, а желаният резултат е дал само един човек измежду шест. Съвременната наука не потвърждава масата на душата, а всяка промяна в теглото на тялото се дължи на изпаряването на влагата и издишания въздух.

Но какво да кажем за тунела, ярката светлина и чувството на покой при клинична смърт? През 2023 г. бе публикувано мащабното проучване AWARE II, в което лекарите проучиха разказите на пациентите след сърдечен пристъп. Оказа се, че никой от реанимираните не е успял да назове скритите картинки, разположени в стаите специално за проверка на мистичния „поглед отгоре“.

Защо човекът е нещо повече от просто набор от мозъчни клетки

Така ли е, наистина ли човекът е само биологичен робот? В никакъв случай. В съвременната наука съществува понятието „емергентност“: това е ситуация, при която от множество прости елементи възниква сложно и уникално свойство. Водата се състои от молекули водород и кислород, но нито една от тези молекули сама по себе си не е „мокра“. „Мокротата“ е свойство на цялата система.

Съзнанието възниква от взаимодействието между клетките, но по сложност далече ги надминава

Същото важи и за нашата личност. Любовта не става по-малко истинска поради факта, че се поддържа от химичните процеси в мозъка. Това, което сме свикнали да наричаме „душа“, е възникващо свойство на най-сложната невронна мрежа в известната ни Вселена.

Науката все още не знае със сигурност дали тази вътрешна светлина изчезва завинаги след необратимата смърт на физическото тяло. Но ние знаем със сигурност, че всяка наша мисъл, радост и съпричастност превръщат работата на биологичния мозък в най-удивителното явление на природата, което си заслужава да бъде пазено.