Марс би могъл да се превърне в планета, обитаема за животни и хора. Благодарение на напредъка на съвременната наука, тази идея вече не изглежда толкова пресилена и отнемаща хилядолетия. Тераформирането може да започне още сега, дори с днешните технологии. Вярно е, че някои за резултати ще трябва да се чака няколко века. Но не бързаме.
Д-р Ерика ДеБенедиктис, ръководител на Pioneer Labs, обсъди визията на учените за процеса и последователността на тераформирането на Марс по време на семинара Green Mars, според newsyou.
Доскоро идеята Марс да се направи обитаем за човешки живот изглеждаше по-скоро като научна фантастика. Съвременните технологии обаче принуждават учените да преосмислят перспективите за тераформиране на Червената планета. Не става въпрос за създаване на едно-единствено революционно устройство, а по-скоро за едновременното разработване на няколко области, които постепенно биха могли да направят технически осъществима мащабната трансформация на Марс, обясни ДеБенедиктис.
Едно от основните предизвикателства остава доставката на огромни обеми оборудване и материали от Земята. В същото време, разработването на свръхтежки, многократно използваеми ракети, като например Starship на SpaceX, потенциално прави подобни изстрелвания по-евтини. Биотехнологиите са също толкова важна област. Генетично модифицираните екстремофилни микроорганизми биха могли да се адаптират към изключително ниските температури, високите нива на радиация и тънката атмосфера на Марс, като постепенно влияят върху неговата среда. Друг потенциален инструмент е изкуственото повишаване на температурата на планетата с помощта на парникови съединения и специални аерозоли.
Как Марс ще бъде превърнат във втора Земя?Предложеният сценарий включва няколко последователни етапа. Първо, повърхността на Марс ще трябва да се затопли значително с приблизително 30°C за няколко десетилетия. За тази цел биха могли да се използват изкуствени парникови газове. След като се създадат по-благоприятни условия, ще започне биологичният етап: издръжливи организми постепенно ще заселят повърхността на планетата и ще започнат да произвеждат кислород чрез фотосинтеза.
Създаването на дишаща атмосфера обаче би било една от най-предизвикателните задачи. Изследователите смятат, че натрупването на необходимото количество кислород би отнело приблизително хиляда години. Следователно, в ранните етапи на колонизацията хората вероятно биха могли да живеят комфортно само в запечатани селища и структури с контролирана среда.
По този начин авторите на изследването отбелязват, че съвременният научен дебат постепенно се измества от абстрактния въпрос за възможността за тераформиране към по-практични въпроси дали си струва да се променя Марс и как точно трябва да се направи това.
Следователно, значението на подобни изследвания далеч надхвърля чисто техническите изчисления. Потенциалната трансформация на цяла планета повдига множество етични въпроси: какво да се прави, ако на Марс съществува живот, кой ще има право да взема решения за мащабни промени в околната му среда и как да се оценят потенциалните последици за бъдещите поколения.
Дори ако пълната трансформация на Марс отнеме стотици или хиляди години, технологиите, които биха могли да я подкрепят, ще бъдат практични много по-рано. По-евтините космически изстрелвания, биоинженерството и създаването на организми, способни да оцелеят в екстремни условия, биха могли да се окажат от съществено значение дори за изграждането на първите дългосрочни човешки селища на Червената планета.