Мащабните горски пожари, обхванали различни региони на Европа, включително тези, които преди това са били свързвани с малък риск от пожари, показват как се променя естеството на климатичните заплахи. Джъдсън Бумхауър, икономист по околна среда в Калифорнийския университет в Сан Диего, посочва това в коментар за Newswise Science News.

Комбинацията от климат, гори и развитие

Според Бумгауер, въпросът, който мнозина си задават днес, е: Защо това се случва в Европа сега? Дали изменението на климата е единствената причина за това, или може би заради „твърде много дървета в гората“? Отговорът, подчертава той, е комбинация от двата фактора – подобно на случващото се в Калифорния и Австралия.

Катастрофалните горски пожари стават все по-често срещани в световен мащаб. След няколко трагични сезона в западната част на Съединените щати и Калифорния, от 2017 г. насам големите пожари стават все по-чести в Австралия, Гърция, а сега и в Западна Европа. Това се превърна в глобален проблем.

В центъра на тази тенденция е глобалното изменение на климата. В различните региони на планетата климатът се измества към условия, благоприятстващи по-големи и по-интензивни пожари: става по-горещ, по-сух и по-ветровит. По-високите температури и по-ниската влажност изсушават растителността, а променящите се ветрове позволяват на пожарите да се разпространяват по-бързо.

В същото време много гори са натрупали големи количества леснозапалими материали – сухи клони, храсти и малки дървета. Това прави съществуващите пожари значително по-интензивни и трудни за потушаване.

Как историята на пожарогасенето влоши проблема?

Бумгауер обяснява, че натрупването на гориво в горите е отчасти следствие от десетилетия агресивни политики за потушаване на пожари. В продължение на около половин век много страни са се опитвали бързо да потушат всеки пожар, преди да се е възпламенил.

В краткосрочен план това наистина защити горите и селищата. Но с течение на времето тази стратегия доведе до натрупване на големи обеми суха растителност в екосистемите, които преди това периодично бяха изгаряни от естествените и по-малко интензивни пожари.

Сега това натрупано „гориво“ съвпада с изменението на климата, създавайки благоприятни условия за големи пожари. Резултатът е комбинация от два мощни фактора: повече горими материали и метеорологични условия, благоприятстващи възникването на пожари, които са много трудни за контролиране.

Друг риск е активното развитие на пожароопасните райони. В много страни, особено в Съединените щати, през последните 50-60 години се увеличават жилищните сгради и инфраструктурата в районите, където горските пожари са част от ландшафта. Това често са привлекателни места за живеене, с красиви гледки и налична земя за развитие.

Когато изменението на климата, натрупването на горски горива и разширяването на строителството в опасните зони се комбинират, възниква много сложен набор от рискове, които са трудни за управление.

Европа като пример за разширяващата се рискова зона

Според Бумгауер, настоящата ситуация в Европа е уникална, тъй като демонстрира колко широко разпространен е рискът от горски пожари. В материалите, които той цитира относно пожарите в Шотландия, се отбелязва, че Англия и Обединеното кралство като цяло преживяват време, подобно на това, което Испания преживя преди 20 години. Това е следствие от изменението на климата.

Така че рискът от горски пожари вече не се ограничава до регионите, където хората са свикнали да ги виждат. Той се превръща в глобален климатичен риск, а географията на опасните условия се разширява.

На много места, където пожарите преди са били рядкост и не са били катастрофални, сега се регистрират метеорологични модели, които благоприятстват големи и разрушителни събития. Отпечатъкът на пожарите върху глобалната карта става все по-широк.

Липсата на подготовка и ролята на социалните науки

Разширяващата се рискова зона има и друг важен аспект: не всички региони са успели да се адаптират социално и институционално към новата реалност. Доклад, поръчан от Avincis – португалска компания, която отдава под наем самолети и хеликоптери за гасене на пожари, отбелязва, че Европа е опасно неподготвена за нарастващата криза с горските пожари и изисква актуализиране на флота си от противопожарни самолети и увеличаване на инвестициите.

Тук, подчертава Бумгауер, не само естествените науки, но и социалните науки играят важна роля. Климатолозите могат да опишат как се променят ветровете, какво носят, как се развиват циклите на суша и други параметри на климатичната система.

Но има и човешко, институционално измерение: как правителствата мобилизират ресурсите, закупуват оборудване и вземат инвестиционни решения за предотвратяване на пожарите. Това е пряко свързано със собствените изследвания на Бумгауер относно застраховката срещу горски пожари и самозащитата на домакинствата.

Неговата работа анализира как семействата реагират на риска от пожар и дали застрахователните механизми и публичните политики могат да насърчат хората да инвестират в мерки, които смекчават потенциалните загуби, преди да възникне пожар. Важно е да се разбере как хората възприемат риска и как променят поведението си в домовете и общностите си.

Според учения, тъй като рискът от горски пожари става глобален, не става въпрос само за разбиране на пожароопасното време. Става въпрос за това как обществата разбират новата климатична реалност и се адаптират достатъчно бързо, за да осигурят безопасността на хората.

Европейските горски пожари разкриват нови нива на климатичен риск, първоначално предизвикани от любопитство.