Руският президент Владимир Путин би могъл да опита да провери решимостта на НАТО чрез ограничена атака срещу страна-съюзник през следващите няколко години, според нови доклади на американските разузнавателни служби, които разглеждат възможни сценарии – от кибератака до мащабно сухопътно нахлуване.
Тези оценки, описани от американски официални лица, идват на фона на недостиг на определени критично важни боеприпаси, от които въоръжените сили биха се нуждаели, за да се изправят срещу Русия и/или Китай в евентуална бъдеща война. САЩ значително са изчерпали запасите си от тези оръжия поради доставките за Украйна след руската инвазия, както и поради конфликта на САЩ с Иран. Запасите, които са изложени на риск, включват ракети за прецизни удари с голям обсег и тактически ракетни системи на армията, както и ракети „Стингър“ земя-въздух с малък обсег, посочиха други официални лица.
Промяна в оценките на американските разузнавателни службиПреди това САЩ бяха преценили, че Путин няма да провокира страна от НАТО, докато все още воюва в Украйна. Но тази преценка се промени по-рано тази година, заявиха американските длъжностни лица, тъй като Путин е все по-притиснат в Украйна и е под натиск у дома да осигури победа. Дроновете на Киев нанасят все по-големи щети както на руската армия, така и на нефтената промишленост, докато силите на Путин постигат по-малки успехи на фронтовата линия на фона на тежки загуби.
Лидерите на САЩ и Европа все по-често забелязват признаци, че Русия провежда пробни атаки, за да тества решимостта на НАТО, включително руски крилати ракети, които са паднали в Полша, и дронове, проникнали в Румъния.
Целта на Путин при евентуална атака срещу НАТО по време на продължаващата война с Украйна би била да разцепи алианса, заявиха американските официални лица.
„Въпросът е как САЩ биха реагирали в такъв случай“, каза Хедър Конли, старши научен сътрудник в Американския институт за предприемачество, по повод евентуално руско нахлуване. „Винаги е било цел [на Русия] да подкопае доверието в НАТО и да раздели САЩ от нейните съюзници.“
През юли полските военни се събраха в близост до мястото, където руски снаряд е паднал в поле, след като е пресякъл границата с Полша
Докато Путин се бори да си осигури желаните от него победи в Украйна, представители на американските разузнавателни служби анализират дали Москва възнамерява да ескалира агресивните си действия спрямо европейските съюзници в близко бъдеще. Притеснението е, че Путин може да стане още по-опасен, когато бъде притиснат в ъгъла, заявиха американските представители.
Възможните сценарии: От хибридни удари до тестови инкурсииВъзможните заплахи варират от кибератака срещу страна от НАТО или изпращане на немаркирани въоръжени групи за окупиране на територия до ограничено нахлуване по източния фланг на алианса. Според оценките на американското разузнаване, времевият период за евентуални действия от страна на Русия се очаква да бъде между още тази есен и 2029 г.
Вероятността за най-екстремния сценарий – ограничено сухопътно нахлуване – е ниска, но се увеличава с течение на времето, според докладите. Подобен ход винаги е бил считан за изключително малко вероятен, тъй като би задействал член 5 от Устава на НАТО, който задължава членовете към колективна отбрана. Но член 5 не е толкова ясен по отношение на реакцията на НАТО спрямо кибер- или хибридни заплахи.
„Това винаги е било предизвикателство за НАТО – да реагира на атака, попадаща в обхвата на член 5, и е напълно вярно, че до този момент съюзниците от НАТО предпочитаха да не ескалират ситуацията“, каза Конли. Когато Русия предприе серия от кибератаки срещу Естония през 2007 г., например, страната избра да се справи с кризата на двустранно равнище“.
Говорители на Министерството на отбраната и на Върховното командване на съюзническите сили в Европа (SHAPE) на НАТО отказаха да коментират тази чувствителна разузнавателна информация. Говорител на Службата на директора за национално разузнаване не отговори на запитване за коментар.
„Винаги обмисляме и се подготвяме за всякакви възможни сценарии. НАТО следи ситуацията и сме готови да възпираме и да се защитим, ако се наложи, което продължаваме да демонстрираме“,
заяви полковник Мартин О’Донъл, говорител на НАТО.
Мястото на неотдавнашен руски удар в Запорожие, Украйна
Новите преценки на разузнаването
Новите оценки засилват съществуващите опасения сред американските официални лица относно недостига на определени критично важни боеприпаси. Освен някои ракети с дълъг и къс обсег, запасите от други критично важни средства за противовъздушна отбрана също са ниски, включително прехващачите Patriot, SM-3 и Terminal High Altitude Area Defense, както и радарите THAAD и артилерийските части за противовъздушна отбрана, заявиха официални лица.
Главният говорител на Пентагона Шон Парнел определи твърденията за недостиг на боеприпаси като неверни. Говорителката на Белия дом Анна Кели заяви, че американските въоръжени сили разполагат с „повече от достатъчно“ боеприпаси, за да „осъществят всички стратегически цели на президента Тръмп“, като добави, че президентът е призовал доставчиците в отбранителната индустрия да произвеждат повече боеприпаси.
„Разполагаме с всичко необходимо, за да нанесем удар по време и на място, избрани от президента“, заяви Парнел. „В рамките на множество бойни командвания вече сме провеждали успешни операции, като същевременно поддържаме обширен и готов арсенал за защита на нашия народ и нашите интереси. Всеки противник, който обърква медийния шум с американска слабост, ще открие истината по най-трудния начин.“
При евентуален конфликт с Русия оръжия като ракетите за прецизни удари (Precision Strike Missile) и тактическите ракетни системи на армията (Army Tactical Missile Systems) – и двете изстрелвани от ракетната система с висока мобилност (High Mobility Artillery Rocket System) – както и ракетите „Стингър“, са от решаващо значение за отблъскването на сухопътна инвазия, заяви Том Карако от Центъра за стратегически и международни изследвания.
Натиск върху ресурсите и оръжейните запасиНедостигът на критично важни боеприпаси предизвика дебат в рамките на американското правителство относно намаляващите запаси от оръжия, докато Тръмп обмисля следващите си стъпки по отношение на Иран. Генерал Дан Кейн, председател на Общото командване на въоръжените сили, наскоро предупреди Белия дом за намаляващия брой прехващачи за противовъздушна отбрана, както по-рано съобщи „Уол Стрийт Джърнъл“. Въпросът тревожи Кейн, който счита, че ниските запаси не биха попречили на възобновяването на мащабни бойни операции срещу Иран, но биха увеличили риска.
Анализатори извън правителството многократно предуптеждаваха, че изразходването на боеприпасите в Близкия изток може да затрудни способността на САЩ да възпира противниците по целия свят, включително не само Русия, но и Китай.
В неотдавнашен доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания бяха разгледани седемте основни вида боеприпаси, които са били използвани във войната с Иран. Например, в актуализирания доклад се оценява, че САЩ са изразходвали между 1 060 и 1 430 ракети Patriot във войната с Иран, като в американския арсенал са останали едва 870.
„Ако става въпрос само за борба с Иран, макар че сме използвали половината от прехващачите, и дори малко повече, все още ни остава половината от тях. Така че бихме могли да продължим да се борим срещу Иран доста дълго време“, заяви Марк Кансиан, съавтор на доклада на CSIS. „Проблемът е, че Пентагонът сега е много загрижен какво ще означава това за ситуацията в Западния Тихи океан по отношение на Китай.“
Анализът на американските служби обръща внимание и върху състоянието на западните арсенали. Продължителните доставки на военна помощ за Киев, комбинирани с напрежението в други глобални региони, са намалили наличните резерви от високопрецизни ракети с голям обсег и преносими зенитни комплекси като Stinger.
Това създава прозорец от време, в който Москва може да сметне, че съюзниците ще реагират с колебание или ще потърсят дипломатическо деескалиране, вместо бърз военен отговор. Тази информация подчертава как геополитическото напрежение се пренася от традиционните бойни полета към сферата на критичните технологии, киберсигурността и хибридните операции.