Някога телефоните бяха предимно системи за комуникация от тип „точка-до-точка“. Съществуваха възможности за тристранни и конферентни разговори, но като цяло обикновената стара телефонна система служеше за свързване на една слушалка с друга с цел пряк разговор. По тази причина телефонът рядко се използваше за масови комуникации при извънредни ситуации, тъй като просто не беше подходящ за разпространяване на съобщение до голям брой хора.
Оттогава обаче технологията се промени. Съвременните мобилни устройства са свързани с голяма огромна безжична мрежа и при необходимост е възможно да се обърнем едновременно към голям брой от тях. Това доведе до разработването на системи за предупреждение при извънредни ситуации, които използват мобилната мрежа, като най-известният пример за това е Cell Broadcast.Технологията Cell Broadcast е част от инфраструктурата на мобилните мрежи вече няколко десетилетия, като е включена в различни форми в мобилните стандарти 2G, 3G, 4G и 5G. Системата беше демонстрирана за първи път през 1997 година в Париж, като концепцията ѝ беше доста проста – начин за мобилните мрежи и властите да изпращат бързи уведомления чрез излъчване от един към много. Технологията понякога се нарича „Short Message Service-Cell Broadcast“ (SMS-CB), за да се разграничи от по-познатата „Short Message Service-Point to Point“ (SMS-PP), която използват отделните абонати. Съобщение чрез клетъчно разпространение може да бъде изпратено към избрани клетки на мобилна мрежа, като уведомлението от своя страна се появява на мобилните телефони на всички абонати, свързани с тази клетка. Това позволява лесно географско ограничаване на аварийните сигнали и информацията, така че само лицата в съответната зона да получават съобщението чрез клетъчно разпространение.
Българската система за аварийно предупреждение BG-ALERT
При изпращането на съобщение чрез Cell Broadcast до всички мобилни мрежи в цялата страна властите могат да изпратят съобщение до милиони телефони за броени секунди – изключително ефективен начин за бързо съобщаване на критична информация.
Типичното аварийно съобщение чрез Cell Broadcast се съпровожда от специален сигнал за тревога, след което текстовото съдържание на съобщението се появява на екрана на телефона. Съобщенията могат да се изпращат на основен и допълнителен език и да се показват според индивидуалните езикови настройки на устройството, за да се улесни достъпът до тях. Обикновено не е необходимо да има инсталирана SIM карта в дадено устройство, тъй като съобщенията чрез Cell Broadcast не са адресирани към конкретен абонатен номер.
Съвременните съобщения чрез Cell Broadcast могат да бъдат с дължина до 1395 символа при използване на латински букви или до 615 символа при езици, използващи UCS-2 кодиране. Съобщенията могат да бъдат настроени да се излъчват повторно на всеки 2 секунди до над 30 минути, като мобилните телефони обикновено игнорират повторно излъчените съобщения, които вече са били показани. От своя страна, нови съобщения могат да бъдат изпращани бързо, за да отразят променящите се условия или актуализирана информация.
Съобщенията могат да бъдат на няколко различни нива в зависимост от предвидената степен на сериозност на предупреждението. Те се идентифицират чрез шестнадесетични кодове, определени в стандартите на 3GPP, въпреки че точните нива на предупреждение варират в различните национални варианти на системата. В ЕС те са класифицирани от ниво на предупреждение 1 (най-сериозно) до ниво на предупреждение 4 (най-малко сериозно), като под тях има допълнителни нива за предупреждения от типа „Амбър“, „Тест“ и „Информация“. Нивата под 1 могат да бъдат „изключени“ на определени мобилни телефони, които разполагат с такава функционалност. По подобен начин в САЩ най-високото ниво е „Национална тревога“, която не може да бъде изключена и винаги се задейства на мобилните телефони, получаващи съобщението. Под нея нивата спадат до „Екстремна тревога“, „Сериозна тревога“ и „Тревога за обществена безопасност“, като под тях се намират тревогите „Амбър“ и тестовите нива.
Някои мобилни телефони позволяват деактивирането на сигналите от по-ниско ниво. Сигналите за CB от най-високо ниво обикновено се съпровождат от звуков сигнал и се показват на всички съвместими мобилни телефони, независимо от настройките за силата на звука или от режимите „без звук“ или „не ме безпокойте“.
Много държави са изградили системи за комуникация при извънредни ситуации, базирани на Cell Broadcast. Тъй като голям процент от населението в развитите страни притежава мобилни телефони и ги държи винаги под ръка, това се явява изключително ефективен начин за разпространение на предупреждения при извънредни ситуации. Много страни просто кръщават системите си на името на собствената си държава, като например FR-Alert и DE-Alert във Франция и Германия, или T-Alert в Тайланд и BG-ALERT у нас. Други проявяват повече творчество, като например S!RENEN в Дания, или избират по-описателни наименования, като например Disaster and Emergency Warning Network (DEWN) в Шри Ланка.
Технологията Cell Broadcast има и някои ограничения, а именно, тъй като става дума за съобщение от типа „един към много“, властите или телекомуникационните оператори не могат директно да установят колко или кои абонати са получили съобщението. Технологията на практика представлява система за „push“ известия без обратен канал за потвърждение на получаването. Това обаче до известна степен е предвидено в самата концепция, тъй като хиляди или милиони устройства, изпращащи потвърждение за прочитане през мрежата биха предизвикали огромно претоварване на мрежата. Това би било особено нежелателно по време на извънредна ситуация.
Въпреки това методологията на Cell Broadcast има ключови предимства за извънредни и масови уведомления в сравнение с други методи за достигане до потребителите чрез мобилната мрежа. Най-вече това е съобщение, което се излъчва, а не се изпраща до отделни абонати. Изпращането на същите уведомления чрез SMS или MMS би изисквало огромни количества мрежов капацитет, тъй като се изпраща всяко отделно съобщение за всеки отделен телефонен номер. При такъв метод съществуват и логистични затруднения, тъй като трябва постоянно да се поддържа и актуализира списък с валидни телефонни номера. Освен това може да бъде по-трудно да се осъществяват дейности като изпращане на съобщения в определена географска зона, тъй като отделните абонати и техните телефони обикновено се придвижват доста често.
Не всички съобщения са свързани с извънредни ситуации от най-високо ниво. На снимката е показано предупреждение за студено време, изпратено чрез Cell Broadcast в Южна Корея.
Надяваме се, че никога няма да се окажете в ситуация на мащабно метеорологично явление или друга сериозна извънредна ситуация. Ако все пак това се случи, може би именно благодарение на навременното съобщение чрез Cell Broadcast ще откриете критичната информация, от която се нуждаете, за да оцелеете. Очаквайте такива системи да се превърнат в основна част от усилията за управление на извънредни ситуации в бъдеще, стига мобилните телефони да останат повсеместно разпространено средство за комуникация сред населението.