Развиващите се страни могат да използват изкуствения интелект, за да ускорят икономическия растеж и да постигнат напредък, който преди е отнемал десетилетия, се посочва в доклад на Световната банка. За целта те трябва да решат някои основни проблеми — да осигурят достъп до електроенергия, интернет и цифрово образование. Аналитиците отбелязват, че делът на работните места, които потенциално биха били засегнати от автоматизацията, в тези страни е три пъти по-нисък, отколкото в по-богатите. Както подчерта главният икономист на Световната банка Индермит Гил, развиващите се икономики вече са пропуснали първата индустриална революция — и не могат да си позволят да пропуснат още една възможност.
Според оценките на Световната банка масовата загуба на работни места вследствие на генеративния ИИ представлява по-малка заплаха за развиващите се страни. В държавите с висок доход потенциално застрашени са 14,2% от работните места, докато в страните с нисък и среден доход — само 4,5%. В същото време делът на работните места, които могат да спечелят от повишаването на производителността благодарение на ИИ, е сравним — 16,2% в развиващите се икономики и 18,7% в богатите страни.
Технологичен скок вместо дългогодишна инфраструктураГлавният икономист на Световната банка Индермит Гил определи изкуствения интелект като „спасителен кръг“ за развиващите се икономики. Според него тези страни не е задължително да създават свои собствени модели за изкуствен интелект или да инвестират милиарди долари в инфраструктура. Вместо това те могат да адаптират евтини готови инструменти към местните задачи, например да използват изкуствения интелект за подобряване на медицинското обслужване, образованието, селското стопанство и работата на държавните служби.
Световната банка очертава двойния ефект от AI върху глобалното стопанство
ИИ вече може да помага на лекарите да анализират по-бързо медицинските данни и да поставят диагнози, на учителите — да създават учебни материали, а на земеделските стопани — да вземат решения относно сроковете за засаждане и избора на култури.
Според оценките на Международния валутен фонд при благоприятни условия през следващото десетилетие изкуственият интелект може да доведе до ръст на икономиките на страните в Африка на юг от Сахара с около 4%.
Предизвикателствата пред пълното реализиране на потенциалаЗа да се възползват от тези възможности обаче, страните трябва да преодолеят сериозна технологична пропаст. В доклада на Световната банка се отбелязва, че правителствата трябва да разширят достъпа на населението до стабилно електроснабдяване, интернет, смартфони и компютри, както и да развиват цифрови умения. Без това ИИ може не само да не намали, а напротив – да увеличи пропастта между страните и социалните групи.
Световната банка предупреждава и за възможните негативни последици от внедряването на ИИ. Технологията може да засили неравенството в доходите, да улесни разпространението на дезинформация и да засили политическия контрол. Ето защо, според експертите, внедряването на ИИ трябва да бъде съпътствано от развитието на институции, които ще помогнат за защитата на потребителите и ще осигурят справедлив достъп до новите технологии.
В същото време цената на отказа от ИИ може да се окаже твърде висока, смятат в Световната банка.
„Съвременните развиващи се икономики пропуснаха първата индустриална революция и през следващите два века плащаха за това. Те не могат да си позволят да пропуснат и тази“,
заяви Индермит Гил.