Една от най-популярните функции на Waze може да се окаже под заплаха в Европа. Съдът на Европейския съюз постанови, че държавите членки могат да ограничават навигационните приложения, когато чрез тях шофьорите получават предупреждения за определени полицейски проверки и операции.
Това обаче все още не означава, че Брюксел е забранил Waze, Google Maps или сигналите за камери в целия Европейски съюз. Решението само предоставя на националните власти правна възможност да въвеждат подобни ограничения, когато смятат, че те са необходими за обществения ред и сигурността.
Френският спор, който може да промени Waze в цяла ЕвропаДо решението се стига след дългогодишен спор между френските власти и Coyote System – популярна във Франция платформа за навигация и обмен на информация между шофьорите, която предлага функции, сходни с тези на Waze.
Френското законодателство позволява на компетентните органи временно да забраняват разпространяването на потребителски сигнали за определени проверки. Мярката може да важи за ограничен период и в конкретна географска зона, когато властите провеждат тестове за алкохол и наркотици или специализирани полицейски операции.
Сред примерите, посочени по делото, са издирването на заподозрени в тежки престъпления и терористични действия, както и операции по залавянето на опасни лица. Идеята е участниците в движението да не могат да предупредят останалите и така да помогнат на проверяваните да избегнат полицията.
Coyote оспорва ограниченията пред френския Държавен съвет. Компанията твърди, че Франция нарушава европейския принцип за свободно предоставяне на цифрови услуги и че приложенията не трябва да носят отговорност за всяко съобщение, публикувано от потребителите им.
Казусът достига до Голям състав на Съда на ЕС, който се произнася на 16 юни 2026 г. по обединените дела C-188/24 и C-190/24.
Не става дума за автоматична европейска забранаНай-важното уточнение е, че съдът не нарежда предупрежденията в Waze да бъдат премахнати. Той постановява, че законодателството на ЕС не пречи на отделна държава да въведе ограничение за конкретна цифрова услуга, когато мярката преследва цели, свързани с обществения ред, сигурността или безопасността.
Властите обаче не получават напълно свободни ръце. Всяка забрана трябва да бъде необходима, пропорционална и насочена срещу конкретна услуга, която застрашава или може сериозно да застраши преследваната цел.
Когато платформата е регистрирана в друга държава от ЕС, страната, която иска да наложи ограничението, по правило трябва първо да поиска действия от държавата по регистрация. Европейската комисия също трябва да бъде уведомена. Изключения са възможни при спешни ситуации, но и тогава властите трябва впоследствие да обосноват предприетите мерки.
Следователно решението не създава общоевропейски бутон, с който всички сигнали за полиция могат да бъдат изключени едновременно. То по-скоро предоставя правна основа на правителствата, които решат да ограничат определени функции на навигационните приложения на собствената си територия.
Аргументът „ние само показваме чужди сигнали“ вече не е достатъчен
Особено важна част от решението засяга отговорността на самите платформи. Услуги като Waze и Coyote традиционно могат да твърдят, че само съхраняват и препредават информация, въведена от потребителите.
Съдът обаче посочва, че една платформа не е непременно пасивен посредник, когато използва алгоритми, за да определя дали даден сигнал ще бъде показан, на кого ще бъде показан, колко дълго ще остане видим и каква позиция ще заеме спрямо останалата информация.
Когато операторът контролира начина и реда, по който съдържанието се разпространява, той може да изгуби част от защитата, предоставяна на обикновените хостинг услуги. Дори когато платформата бъде призната за неутрален посредник, държавите могат да изискват спирането на ясно определени категории сигнали, ако това не налага постоянно ръчно наблюдение на всички потребителски съобщения.
Съдът приема, че информацията за конкретните проверки може да бъде ограничена достатъчно прецизно, така че препредаването ѝ да се блокира и с автоматизирани средства.
Това е съществен момент не само за Waze. Решението показва, че алгоритмите, които подреждат и разпространяват потребителско съдържание, могат да превърнат платформата от пасивен посредник в активен участник, носещ по-голяма отговорност.
Камерите за скорост не са основният предмет на делото
Макар темата лесно да се представя като „ЕС забранява предупрежденията за камери“, конкретният френски казус е по-тесен. Той се отнася най-вече до сигнали, които биха позволили избягването на проверки за алкохол и наркотици или провеждането на определени полицейски операции.
Затова решението не означава автоматично, че всяка страна може без допълнителни аргументи да премахне всички обозначения на стационарни камери, ограничения на скоростта и опасни участъци.
Възможно е обаче някои правителства да използват съдебното решение като отправна точка за по-широки национални промени. Тогава вероятно ще възникнат нови съдебни спорове за това докъде се простира общественият интерес и къде започва непропорционалното ограничаване на цифровите услуги.
Европа вече е разделена по въпросаПравилата за подобни предупреждения и сега се различават значително между европейските държави.
Германия е сред страните с най-строг режим. Германският Закон за движението по пътищата забранява на водача да използва или да държи в готовност устройство, предназначено да предупреждава за мерки за контрол на движението. При смартфоните и навигациите, които имат и други функции, не трябва да бъде активирана възможността за предупреждение за камерите.
Испания следва почти противоположна философия. Главната дирекция по движението публикува официални данни за местоположението на стационарните радари по държавната пътна мрежа. Логиката е, че камерите трябва да намаляват скоростта в рисковите участъци, а не непременно да изненадват шофьорите.
Франция се намира по средата. Там приложенията могат да обозначават опасни зони, но властите разполагат с механизъм за временно скриване на сигнали, които биха компрометирали определени проверки и операции.
Ще изчезнат ли сигналите в Waze в България?Засега – не. Решението на Съда на ЕС не променя автоматично работата на Waze у нас и не задължава България да въвежда забрана.
За да бъдат ограничени предупрежденията, ще са необходими конкретни национални мерки, правно основание и изпълнение на европейските процедури. Към 6 август 2026 г. няма обявено политическо решение или законодателна инициатива за премахване на сигналите в България.
Въпросът обаче едва ли ще изчезне. Българските власти разширяват използването на стационарни, мобилни и тол камери, а автоматизираният контрол постепенно обхваща все повече нарушения. При подобна тенденция е напълно възможно предупрежденията в навигационните приложения да се превърнат в следващата спорна тема между институциите и шофьорите.
Безопасност или по-лесно събиране на глоби?Поддръжниците на ограниченията твърдят, че когато водачите не знаят къде се намира полицията, те са по-склонни да спазват правилата през цялото пътуване, а не само в зоната около камерата или патрула.
Критиците отговарят, че приложенията не служат единствено за избягване на санкции. Те предупреждават и за катастрофи, спрели автомобили, предмети на пътя, ремонти и опасни участъци. Освен това публичните сигнали позволяват да се види дали контролът е концентриран там, където действително има висок риск от тежки произшествия, или предимно на места, удобни за регистриране на повече нарушения.
Затова решението от Люксембург не слага край на спора. То само премества битката от европейско на национално ниво. Оттук нататък всяка държава ще трябва сама да решава дали предупрежденията в Waze са част от колективната безопасност на пътя, или инструмент, който помага на нарушителите да останат една крачка пред полицията.