След един милиард години слънцето ще свети по-ярко от днес и Земята ще започне бързо да губи своя подходящия за живот климат. Океаните ще започнат да се изпаряват, температурата ще се покачи, а познатата биосфера ще се окаже под заплаха дълго преди звездата да се превърне в червен гигант. Нова научна публикация разглежда необичаен сценарий: вместо да бягат към друга звезда, далечните потомци на човечеството могат да се опитат да преустроят Слънчевата система и да съхранят живота на Земята.
В момента Слънцето превръща водорода в хелий в своето ядро. С натрупването на хелий звездата постепенно се нагрява и увеличава своята светимост. Земята може да загуби условията си за живот след около 1,8 милиарда години, въпреки че до разширяването на Слънцето в червен гигант ще остават още няколко милиарда години.
Преселението към друга звезда няма как да е по-лесно. Дори най-близките планетни системи са отдалечени от нас на няколко светлинни години. Полетът ще изисква огромен кораб, способен с десетилетия или векове да издържа хора, растения, животни и затворена екосистема. Подходяща планета наблизо може изобщо да не се намери.
Гигантският щитЕдин от начините за запазване на Земята предвижда изграждането на гигантски екран между планетата и Слънцето. Конструкцията ще блокира част от светлината и няма да позволи на повърхността да се прегрее. Този щит ще трябва да бъде колосален, затова авторът предлага той да се съедини с тежка противотежест. Подобна система ще може да се задържа в необходимата точка и да закрива Земята от излишната слънчева енергия.
Когато Слънцето започне да се разширява, само една обикновена сянка няма да бъде достатъчна. Земята ще трябва да се премести на по-далечна орбита. За тази цел край планетата могат многократно да се пренасочват големи астероиди или други космически тела. Тяхната гравитация постепенно ще предава енергия на Земята и ще я отблъсква от Слънцето.
Подобни маневри ще отнемат милиони или милиарди години. Дири една съвсем малка грешка в изчисленията ще превърне управлявания астероид в разрушителен снаряд, затова авторът разглежда и по-малко рисков вариант. Поток от дребни частици може да се насочи близо до Земята, така че тяхната гравитация постепенно да променя орбитата ѝ без опасни сближавания с огромни тела.
След смъртта на СлънцетоСлед смъртта на Слънцето светлината, напротив, ще стане твърде малко. Тогава естественото осветление може да се замени с изкуствено. Енергията се предлага да се добива от водорода и хелия в атмосферите на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Орбитални станции ще я превръщат в светлина и ще я насочват към Земята чрез система от лазери и огледала.
Изкуственото слънце ще може да запази познатата смяна на деня и нощта, както и годишните времена. Източникът на светлина не е длъжен да се намира на мястото на истинската звезда. Той може да се мести около Земята и да променя ъгъла на осветяване, дори ако въртенето на планетата с времето се забави.
Стареенето на Земята ще създаде още един проблем. Планетата постепенно губи вътрешната си топлина, която поддържа движението на тектоничните плочи. Без тектоника ще се промени кръговратът на веществата между недрата, океана и атмосферата. Авторът предлага дълбоките слоеве на Земята да се нагряват изкуствено, макар че подобен проект ще изисква огромно количество енергия и технологии, които към момента не съществуват.
Орбиталната защитаЗа милиарди години ще се наложи също така нашият общ дом да бъде защитаван от астероиди, комети, близки свръхнови и преминаващи звезди. Малките тела ще могат предварително да се отклоняват от опасните траектории. От мощното излъчване Земята ще може да се закрива с орбитални екрани. При заплаха от страна на друга звезда цивилизацията вероятно ще трябва да промени движението вече на цялата Слънчева система.
Публикацията не предлага готов план за строителство. Направените множество изчисления предполагат почти безгранични ресурси, управление на планети и конструкции, способни да работят по-дълго от настоящата възраст на Вселената. Известните закони на физиката обаче не забраняват подобни проекти.
Основната идея се свежда до това, че Земята не е задължително да се напуска след стареенето на Слънцето. Цивилизация с достатъчно развита промишленост ще може да затъмни звездата, да премести планетата, да замени слънчевата светлина с изкуствена и постепенно да превърне Слънчевата система в огромна система за жизнеосигуряване. Но за това, разбира се, ще трябва много сериозно да се постарае и да оцелее…