Учените от Университета Виланова (Villanova University) установиха, че читателите често не могат да разграничат разказите, написани от изкуствен интелект, от текстовете на истински автори. Нещо повече, в някои случаи те оценяват произведенията на ИИ по-високо, ако мислят, че са написани от човек. Изследването се превърна в още едно потвърждение, че на хората им е все по-трудно да разпознават съдържанието, създадено от невронни мрежи.
В експеримента участваха хора на възраст от 18 до 81 години. Изследователите са избрали три кратки разказа, написани от хора и публикувани в известни литературни издания, а след това са поискали от ChatGPT да създаде подобни текстове. В първия етап 1682 участници са чели разказите, като умишлено са им предоставяли различна информация относно авторството.
На едните им е било казано, че текстът е написан от човек, на другите – че е създаден от ИИ. Понякога това е било вярно, а понякога – не. След това участниците са оценявали качеството на разказа и доколко им е харесал.
В другите два експеримента на участниците са били показвани двойки разкази – единият написан от човек, а другият генериран от ИИ, без да се посочва кой е авторът. След това са ги помолили да определят кой текст принадлежи на човека, и кой — на невронната мрежа. Резултатите показват, че това се е оказало почти невъзможно. Във втория експеримент правилните отговори са били 39,93%, а в третия — 51,97%, тоест приблизително на нивото на случайното познаване.
Кои текстове получиха най-високи оценки
При това най-високи оценки получиха текстовете, създадени от невронни мрежи, които читателите смятаха за човешки. Изследователите обясняват това с предубеждение: прието е да се смята, че добрата литература е невъзможна без емпатия и уникален житейски опит, достъпни само за човека. В действителност аудиторията така и не видя никаква разлика между ИИ и истинския писател.
Авторите на изследването също така установиха, че не литературните познания, а опитът в работата с технологиите помага за по-доброто разпознаване на текстовете, създадени от ИИ.
Участниците, които са се ориентирали по-добре в областта на изкуствения интелект, по-често са правилно определяли произхода на текстовете. Например, всеки допълнителен бал по специалната скала за грамотност в областта на ИИ (AILS) е увеличавал вероятността за правилен отговор с 33%. Тези потребители по-често са забелязвали характерните особености на текстовете, създадени от невронни мрежи, например дълги тирета и структури на изречения от типа „въпросът е не само в X, но и в Y“.
Учените обясниха, че разказите, създадени от ИИ, може да изглеждат по-привлекателни за хората поради своята простота и яснота. Невронната мрежа по-често пряко формулира основната мисъл и обяснява идеите без сложен подтекст. Човешките автори, напротив, оставят пространство за интерпретация, използват намеци и двусмислие, което изисква повече умствени усилия от читателя.
Получените резултати не могат да се обяснят само с „клиповото“ мислене или влиянието на социалните мрежи. Според учените алгоритмите само подсилват една основна психологическа черта на човека — стремежът към предсказуемост и подреденост.