Инженерите от Лабораторията за реактивно движение на НАСА намалиха натоварването върху източника на захранване на бордовото оборудване на сондата „Вояджър-2“. Освободената енергия ще позволи на трите останали научни уреда на сондата да работят поне с една година повече, отколкото се очакваше. Операцията получи неофициалното име „Големият взрив“ („Big Bang“): специалистите едновременно изключиха няколко мощни устройства и ги замениха с по-икономични алтернативи.
„Вояджър-2“ получава електроенергия от три радиоизотопни термоелектрически генератора, които преобразуват топлината от естествения разпад на плутоний-238 в електрически ток. Поради радиоактивния разпад и стареенето на термоелектрическите елементи наличната мощност на апарата намалява ежегодно с около 4W. През десетилетията енергийният резерв е намалял почти до нула, поради което инженерите вече трябваше да изключат практически всички незадължителни системи и част от нагревателите, запазвайки само оборудването, необходимо за комуникация, управление и научни измервания.
В момента на сондата работят три научни комплекса: магнитометърът MAG, подсистемата за плазмени вълни PWS и детекторът за космически лъчи CRS. Магнитометърът измерва интензитета и посоката на междузвездното магнитно поле, PWS регистрира колебанията на плазмата и позволява да се оцени плътността на заредените частици, а CRS изследва потоците от високоенергийни електрони и атомни ядра. Без новата схема за енергоснабдяване НАСА щеше да бъде принудена да изключи още един от тези уреди до края на тази година. По-рано, през септември 2024 година беше изключен уредът за директно измерване на плазмата, а през март 2025 година – детекторът за частици с ниска енергия.
През следващите месеци се планира да бъдат извършени подобни превключвания и на „Вояджър-1“, който се намира още по-далеч от Земята. И двата апарата бяха изстреляни през 1977 година и след изследването на гигантските планети напуснаха хелиосферата на Слънчевата система: „Вояджър-1“ навлезе в междузвездното пространство през 2012 година, а „Вояджър-2“ – през 2018 година. Те остават единствените създадени от човека апарати, които директно измерват свойствата на междузвездната среда, затова дори една допълнителна година работа на отделни сензори може да предостави уникална информация за магнитните полета, плазмата и космическите лъчи извън зоната на влияние на слънчевия вятър.
Пренастройването на подсистемите за захранване на 49-годишна космическа сонда е чиста фантастика. Сигналът в една посока пътува около денонощие. След това трябва да се изчака още едно денонощие за отговор на командата. При това е необходимо да се поддържа топлинен баланс, за да не замръзне оборудването. Програмният код там също е от типа, който отдавна не се преподава. Повечето разработчици на проекта вече не са между живите, никой няма да може да даде съвет при нужда. Работоспособността и на двата „Вояджъра“ след почти половин век полет в космоса наподобява изстрелването на първия съветски спътник – ако имаше източник на енергия на базата на въглерод-14 с период на полуразпад под 6000 години, кой знае, може би щеше да стигне до Алфа Кентавър напълно работоспособен.