Медицинската технология, която вече 40 години се използва в болниците за лечение на тежки нарушения на липидния обмен, може да има и друго приложение. Учените от Техническия университет в Дрезден откриха, че апаратът за двойна филтрация на плазмата, който обикновено отстранява холестерола и липопротеините от кръвта, е способен също така да намалява нивото на някои замърсители, включително „вечните химикали“ PFAS и отделни видове микропластмаса. Засега обаче не е ясно доколко ефективно този подход намалява общото токсично натоварване на организма.
Плазмаферезата работи по следния начин: кръвта на пациента се взема от едната ръка, отделя се плазмата — течната част на кръвта, съдържаща протеини, мазнини и други вещества — прекарва се през специални филтри и адсорбери, а след това се връща в пречистено състояние обратно в организма. В Дрезденския университет тези процедури се извършват до 10 000 пъти годишно. Изследователите решиха да проверят не само обичайните показатели за ефективността на процедурата, но и да проучат състава на веществата, които апаратът извлича от кръвта и натрупва във фракцията, отделена след филтрацията.
Учените се интересуваха от два класа замърсители, които днес се откриват почти навсякъде — PFAS и микро- и нанопластмасите. PFAS се използват при производството на антиприлепващи покрития, водоотблъскващо облекло, опаковки и множество други материали. Тези съединения се наричат „вечни химикали“ поради високата си устойчивост — някои от тях могат да се задържат в човешкия организъм в продължение на няколко години. Микропластмасата, от своя страна, се открива в кръвта, плацентата, белите дробове и други човешки тъкани. Нейното дългосрочно въздействие върху здравето все още се проучва.
Придвижването на замърсителите
Съществува хипотеза, че замърсителите се придвижват из организма заедно с мастните и протеиновите частици в кръвта. PFAS и частиците микропластмаса могат да бъдат обвити от „корона“ от протеини и липиди от плазмата — обвивка, която се образува около чуждите частици в организма.С тази обвивка частиците се задържат по-дълго в кръвообращението.
Известно е, че някои PFAS са способни да се свързват с липопротеините — комплекси, които транспортират мазнини и холестерол. Изследователите предположиха: ако апаратът отстранява липопротеините от кръвта, той може също така да улавя и част от свързаните с тях замърсители.
За да провери тази хипотеза, екипът изследва кръвните проби от пациенти преди и след процедурата. В проучването участваха 34 души, подложени на плазмафереза по медицински показания. След интервенцията, както се очакваше, нивата на липопротеините с ниска плътност (ЛПНП), липопротеин (а) и възпалителните маркери при тях се понижиха. Въпреки това допълнителен анализ чрез масс-спектрометрия показа, че процедурата оказва влияние и върху концентрацията на някои PFAS. В един от наборите от проби (14 пациенти) нивото на отделни съединения е спаднало с до 25%.
Независима лаборатория, изследвала пробите от четирима души, отбеляза по-значително намаление — в отделни случаи до 75,8%. Същите видове PFAS бяха открити в течността, която апаратът отстранява след филтрацията, което сочи, че те са били извлечени от кръвообращението.
Проблемът с микропластмасатаС микропластмасата ситуацията е по-сложна. В някои кръвни проби след процедурата количеството на отделните полимери, например полиетилен и поливинилхлорид, е намаляло, но промените са били различни за различните видове пластмаса. В малък експеримент с четирима пациенти методът за измерване на наночастиците показва средно намаление от около 70%, но учените отбелязват, че използваният тест регистрира не само пластмасата, поради което тези данни изискват потвърждение чрез други методи. В два случая с допълнителна система за адсорбция успяха да установят отстраняването на някои видове полимери, но извадката е твърде малка за окончателни заключения.
Изследователите също така получиха потвърждение, че микропластмасата може да се намира не само в кръвта, но и в човешките тъкани.
С помощта на раманова спектроскопия те откриха частици от полистирол в тъканта на клепачите. Това сочи, че пластмасовите частици могат да се задържат в организма, а не просто да циркулират в кръвообращението. Засега не е известно дали процедурата плазмафереза може да повлияе на такива натрупвания в тъканите.
Авторите на изследването подчертават, че резултатите не трябва да се възприемат като доказателство за съществуването на „детокс-процедура“ за отстраняване на вредните частици. Извадката от пациенти е била малка, а самият метод на пречистване отстранява токсините само от циркулиращата кръв. Учените не знаят колко дълго трае ефектът след процедурата и дали замърсителите не се връщат обратно в кръвта от тъканите. Въпреки това проучването помага по-добре да се разбере как замърсителите се разпространяват в организма.