Възможно ли е да се предскаже какви сънища ще сънува човек тази нощ?

Учените отдавна спорят защо едни хора виждат през нощта ярки блокбастъри с заплетен сюжет, а други виждат само сиви откъси от мисли. Наскоро мащабно проучване с използване на изкуствен интелект доказа, че съдържанието на сънищата ни може да бъде предсказано с висока точност. Оказа се, че нощните сценарии зависят както от случайните преживявания през деня, така и от устойчивите черти на характера, навика да фантазираме в будно състояние и дори от самата структура на съня.

В ново проучване, публикувано в научното списание „Communications Psychology“, група италиански изследователи реши да приложи съвременни технологии при изучаването на човешката психика. Те помолиха близо 300 доброволци да водят подробни дневници: да записват мислите си в произволни моменти, докато са будни, и да описват подробно сънищата си веднага след събуждане. След това на помощ се притекоха невронните мрежи, които анализираха хилядите текстове и откриха скритите закономерности в тях.

С какво сънищата се различават от реалността

Първото, което интересуваше изследователите, беше разликата между това как мислим през деня и какво виждаме през нощта. Интуитивно е ясно, че сънищата са по-странни, но анализът на хилядите дневници на сънищата позволи тази разлика да бъде изразена в конкретни цифри и категории.

Оказа се, че в състояние на бодърстване мислите ни са егоцентрични и логични. Мислим за времето, концентрираме се върху нуждите на тялото си и усещаме пълен контрол над ситуацията. Сънят пък функционира като виртуална реалност. По време на сън контролът върху действията е отслабен и човек по-често влиза в ролята на пасивен наблюдател.

При това сънищата се оказаха невероятно богати на детайли. В тях има много повече социални взаимодействия, отколкото в ежедневните мисли, а емоциите са по-интензивни и по-често са оцветени в негативни тонове. По същество мозъкът взема събитията от деня и създава изключително асоциативни, причудливи сънища.

Как характерът и навиците влияят върху сънищата

Най-интересното откритие беше това как характеристиките на човека определят сценариите на неговите сънища. Учените успяха да докажат, че особеностите на нашата личност оказват пряко влияние върху това, което ще видим през нощта.

Ето какви закономерности успяха да установят изследователите:

Склонност към витаене в облаците. Ако човек често се разсейва със спонтанни мисли през деня, това води до висока степен на причудливост в сънищата. При такива хора сюжетите се променят рязко и нелогично; Интерес към собствените сънища. Хората, които считат сънищата за важни и им обръщат внимание, имат много по-наситени сънища. Нощните им образи се отличават с висока емоционалност и изобилие от детайли; Обективното качество на съня. Ако според данните от гривните-тракери човек прекарва много време във фазата на лекия сън, това води до чести смени на мястото на действието в рамките на един сън; Зрителната памет. Тези, които по-добре запомнят визуалната информация през деня, сънуват сънища с огромно количество конкретни предмети и дребни детайли.

Така че всеки сън не е случаен шум, създаден от нашия мозък, а продължение на нашата личност. Начинът, по който обработваме информацията през деня, определя архитектурата на нашия сън.

По какъв начин стресът променя съдържанието на сънищата

Тъй като изследването е продължило няколко години, учените са разполагали със записи на сънища, направени по време на строгите карантинни мерки, наложени заради пандемията от COVID-19. Това им е позволило да оценят влиянието на мащабните стресови събития върху колективното подсъзнание.

Сънищата от периода на карантината се различават коренно от обичайните. В тях емоционалното напрежение се увеличава рязко и се появяват теми, свързани с ограниченията и изолацията. Хората по-често виждат в съня си физически препятствия, невъзможността да отидат някъде или социални ограничения.

Парадоксално, но през същия този период в сънищата се е увеличило социалното взаимодействие и разговорите. Учените предполагат, че по този начин мозъкът се е опитвал да компенсира липсата на реално общуване, симулирайки социални контакти във виртуалната реалност на съня. Освен това в сюжетите се е увеличило количеството на драматични и фантастични елементи.

Постепенно възстановяване на психиката след сътресенията

Не по-малко важен се оказа анализът на това, което се е случвало със сънищата през следващите четири години, когато пандемията е започнала да отшумява. Изследвайки данните от 2020 до 2024 г., изследователите забелязаха явен терапевтичен ефект на времето.

С намаляването на нивото на обществен стрес се наблюдава и намаляване странността на нощните сюжети. Сънищата стават по-малко напрегнати, темите за ограниченията изчезват, а емоционалният фон става по-позитивен.

Този процес се вписва идеално в съвременните научни теории, според които сънищата служат като механизъм за емоционална регулация. По време на сън мозъкът ни „преработва“ сложните преживявания, като постепенно намалява тяхната болезненост и помага на психиката да се адаптира към новите условия.

Така че всеки път, когато заспиваме, мозъкът ни не просто си почива. Той взема нашите страхове, черти на характера, текущи проблеми и стартира изключително сложна симулация, за да сме малко по-подготвени за срещата с реалността на сутринта. И сега, благодарение на технологиите за анализ на текстове, езикът на тези симулации става разбираем за всички нас.

Разгадаването на механизмите зад нашите сънища показва до каква степен технологиите и неврологията могат да ни доближат до разбирането на собственото ни съзнание