Хората са способни да се влюбят в изкуствения интелект, но той не може да им отвърне със същото. До това заключение стигат философите Джоел Крюгер и Луси Ослър от Университета в Ексетър, чиято статия е цитирана от The Independent.

Авторите обясняват, че все повече хора възприемат специализираните AI-компаньони и по-специално Replika и Character.AI, както и езиковите модели с общо предназначение като ChatGPT и Claude, като романтични партньори. Те смятат, че това е разбираемо, тъй като съвременните чатботове са специално проектирани да предизвикват доверие, емоционална привързаност и чувство за интимност.

Като пример те цитират проучване на американската компания Vantage Point Counselling сред 1012 възрастни, в което 28% от анкетираните съобщават за поне една романтична връзка с изкуствен интелект.

Освен това, анализ на над 3000 потребители на възраст от 5 до 17 години разкри, че от 13-годишна възраст сексуалните или романтичните ролеви сценарии стават най-честата тема на разговор с ИИ-компаньоните, появявайки се в 63% от тези чатове.

Друго британско проучване на 1000 момчета на възраст от 12 до 16 години установи, че едно на всеки петима или е имало ИИ другар, или е познавало някой, който е имал такъв.

Според Крюгер и Ослър, основният въпрос не е дали подобни чувства са истински, а видът връзка, която предлага изкуственият интелект. „AI не демонстрира любов, а преданост“, пишат авторите. Те обясняват, че чатботът никога няма лош ден, не се уморява от разговори, не изисква внимание и всичките му взаимодействия са изградени около потребителя.

Позовавайки се на книгата на френската философка Симон дьо Бовоар „Вторият пол“, изследователите сравняват този модел с безусловна саможертва за партньор. Те твърдят, че съвременните чатботове нямат собствен вътрешен свят, цели или интереси и следователно могат да създават само илюзията за реципрочност. Те обаче признават, че ИИ-компаньоните могат да помогнат на хората да се борят със самотата и да им осигурят чувство за емоционална подкрепа.

Философите вярват, че истинската любов е възможна само между равноправни партньори, които са способни не само да се подкрепят, но и да спорят, да променят и взаимно да влияят на живота си. Именно това е, което съвременният изкуствен интелект не може да осигури.

Емоционалната привързаност на хората към чатботовете е била обект на многократни изследвания и дебати. Психолози и етици по изкуствения интелект са писали за това как AI симулира емпатия и риска от формиране на едностранчиви емоционални връзки с дигиталните събеседници. Особено тревожен е феноменът „провал на привързаността“, при който алгоритмите създават илюзията за близка връзка и постепенно влияят на емоциите и поведението на потребителите.

Въпреки това, проучване сред млади европейци показа, че много от тях намират за по-лесно да обсъждат лични и психологически проблеми с чатботовете, отколкото със специалистите или близките.