Марсоходът Curiosity се натъкна на един от най-необичайните пейзажи, заснемани досега на Марс – огромна площ, покрита с малки многоъгълни структури, които наподобяват гигантска каменна пчелна пита. Образуванията са толкова многобройни и равномерно разпределени, че изненадали дори учените, които вече повече от десетилетие изследват Червената планета чрез камерите и инструментите на роувъра.
Находката е направена, докато Curiosity се придвижва през района Вале Гранде в кратера Гейл и продължава дългото си изкачване по склоновете на планината Шарп. Погледната от орбита, тази част от терена изглеждала сравнително гладка и светла. Едва когато марсоходът се приближил, станало ясно, че повърхността всъщност е прорязана от хиляди миниатюрни ръбове, оформящи правилни многоъгълници.
Цял пейзаж, невидим от Космоса
Отделните структури са широки само няколко сантиметра, поради което не могат да бъдат различени ясно от камерите на космическите апарати в орбита около Марс. От нивото на повърхността обаче те се разкриват като сложна мрежа от линии, пукнатини и повдигнати каменни ръбове.
Curiosity и преди е попадал на подобни шарки в кратера Гейл. През последните месеци роувърът е преминал през няколко участъка с многоъгълно напукани скали, но никъде образуванията не са били толкова гъсто разположени и разпространени на толкова голяма площ. На някои места те продължават на метри във всички посоки и създават впечатлението за изкуствено подредена настилка.
Разбира се, учените не смятат, че структурите са създадени от разумна дейност. Интересното е, че все още не е установен точният природен процес, който ги е оформил.
Една от възможностите е многоъгълниците да са започнали като пукнатини в калта на дъното на древно езеро или воден басейн. При изпаряването на водата влажните утайки се свиват и се разделят на характерни геометрични участъци – процес, който може да бъде наблюдаван и в пресъхнали земни езера.
Има обаче и други обяснения. Формите може да са резултат от продължителни цикли на нагряване и изстиване, които постепенно са разцепили скалите. Възможно е да са свързани и с натиска върху някогашните влажни утайки, при който водата е била изтласквана през пукнатините. С течение на времето през каналите вероятно са преминавали богати на минерали течности, които са направили ръбовете по-твърди от заобикалящата ги скала. След милиони години ерозия меките материали са изчезнали, а устойчивата мрежа е останала видима на повърхността.
Curiosity започна химическо разследванеЗа да разбере как се е появила марсианската „пчелна пита“, екипът на мисията изследва както повдигнатите ръбове, така и равните участъци между тях.
Камерата MAHLI, разположена в края на роботизираната ръка на Curiosity, прави подробни снимки, подобни на наблюдение с геоложка лупа. Спектрометърът APXS измерва химическия състав на скалите, а лазерният инструмент ChemCam нагрява малки точки от повърхността и анализира светлината от получената плазма. Сравняването на състава на ръбовете и вътрешността на многоъгълниците може да покаже дали през пукнатините някога са преминавали вода и разтворени минерали.
Сред светлите скали са разпръснати и необичайно тъмни камъчета. Част от тях може да са паднали от по-високи геоложки пластове, други да са били изхвърлени при далечни метеоритни удари, а някои вероятно са метеорити, пристигнали от Космоса. При предишни подобни находки Curiosity е откривал никел – елемент, който често присъства в метеоритите, но е по-рядък в марсианските повърхностни скали.
Каменен архив на изгубения Марс
Многоъгълниците сами по себе си не са доказателство, че на Марс е имало живот. Те обаче могат да разкрият важни подробности за водата, температурите и химичните процеси на планетата в далечното минало.
Curiosity вече установи, че кратерът Гейл някога е предлагал условия, подходящи за микробен живот. В неговите древни седиментни скали са открити следи от езера, органичен въглерод и основни химически елементи като азот, кислород и сяра. През 2026 г. НАСА съобщи и за най-разнообразната група органични молекули, намирана досега в проба от Марс. Наличието им не доказва биологичен произход, тъй като те могат да бъдат създадени и чрез неживи геоложки процеси, но потвърждава, че древната планета е разполагала с подходяща химия за възникване или поддържане на живот.
Именно затова новото поле от многоъгълници е толкова ценно. Ако учените установят кога и при какви условия са се образували структурите, те могат да получат още една част от пъзела за прехода на Марс – от свят с реки, езера и по-плътна атмосфера до студената и суха пустиня, която виждаме днес.
На пръв поглед Curiosity е открил просто странно напукана скала. В действителност пред него може да се намира запазена страница от климатичната история на цяла планета.