Докато учените все още не успяват да открият тъмната материя, за нея съществуват множество хипотези. Това неуловимо вещество може да се намира в широк диапазон от енергии, а следователно и от маси – затова може да се търси навсякъде. Например, в данните от Големия адронен колайдер (LHC). Това е като да търсите ключовете си през нощта под уличната лампа, а не там, където сте изгубили, защото под лампата е светло и удобно. Междувременно кое място е по-удобно за търсенето на тъмна енергия от структурираните бази данни на колайдера?
Предпоставка за търсенето на тъмна материя в данните от експериментите на LHC станаха загадъчните сривове в работата му. Учените наричат такива събития „UFO“, но те по никакъв начин не са свързани с НЛО – традиционното тълкуване на тази абревиатура. Става дума за неидентифицирани падащи обекти – от време на време във вакуумната тръба на ускорителя се появяват микроскопични прашинки, сякаш някой разтърсва LHC и изтръсква от него праха, който се отлепя от стените му, а за това е необходима енергия, при това сравнително голяма. Тя не може просто да се появи от нищото.
Физиците Сюнюй Лян и Ариел Житницки от Университета на Британска Колумбия се заинтересуваха от тази аномалия. Те предположиха, че част от загадъчните сривове в работата на Големия адронен колайдер може да са косвено свързани с тъмната материя. Появата на прашинки в тръбата на колайдера предизвикваше разрушаване на протонния сноп, което се регистрираше от стандартните сензори на LHC. Цялата тази информация се намира в архивите на LHC и може да бъде подробно проучена.
Първоначално учените предположиха, че прашинките могат да бъдат малки сгустъци от аксионно-кваркова материя (AQN, axion quark nuggets). Това е хипотетично вещество, възникнало в епохата непосредствено след Големия взрив. Размерите на прашинките обаче (от порядъка на микрони) не съответстваха на описанието на AQN. Масата на това вещество средно възлиза на около 100 грама и може да достигне 1 килограм. Учените изчислиха, че прахът по стените на LHC може да бъде разтърсен от AQN, ако тя преминава през Земята на разстояние не повече от 100 километра от пръстена на ускорителя. Това би могло да породи подземна акустична вълна, чиято енергия би била достатъчна именно за отстраняване на праха от стените на ускорителя.
Основният признак за такова събитие трябва да бъде не единична загуба на лъча, а поредица от три или повече такива събития в различни участъци от 27-километровия пръстен. Ударната вълна, разпространяваща се в скалната маса със скорост около 4 километра в секунда, трябва последователно да разтърси оборудването, поради което свързаните сигнали биха се появили с интервали от приблизително 6 милисекунди до 2 секунди. Такива сигнали могат да бъдат регистрирани от около 4000 монитора за загуба на сноп, разположени по протежението на колайдера, а резултатът може допълнително да бъде съпоставен с данните от сеизмичната мрежа на ЦЕРН, разпределените акустични датчици и инфразвуковите станции.
Авторите оценяват, че AQN биха могли да предизвикат от 1 до 10% от наблюдаваните UFO, а за 360 часа работа серия от три свързани събития би създала сигнал, 5 пъти надвишаващ нивото на шума в целия разглеждан диапазон на масите. Това обаче засега е само теоретична прогноза: нейното потвърждение ще изисква повторен анализ на архивните данни и откриване на пространствено-времева корелация, която не може да се обясни с обикновен прах или механични смущения. Работата не включва такъв анализ и препоръчва заинтересованите научни екипи да се заемат с него.