Образците от лунен прах и скали, доставени от мисията „Чанъе-6“ (Chang’e-6) от обратната страна на Луната, продължават да поднасят изненади. За първи път в историята учените имат възможността пряко да сравнят двете полукълба на нашия спътник, а новият анализ на скалите напълно преобръща досегашните представи за това как астероидите са бомбардирали Луната и Земята по време на зараждането на Слънчевата система.
Дълго време се смяташе, че преди 4,1 до 3,8 милиарда години Земята и Луната са преживели внезапен и изключително интензивен период на метеоритни удари, предизвикан от миграцията на гигантските планети, които са „разхвърляли“ по-малките тела из Слънчевата система. Според тази хипотеза тази т.нар. Късна тежка бомбардировка е продължила сравнително кратко (между 20 и 200 милиона години) и е завършила с рязък спад. Новото изследване обаче показва, че в действителност интензивността на сблъсъците е намалявала постепенно в продължение на много по-дълъг период от време.
Защо точно обратната страна на Луната?На Земята активният вулканизъм, тектониката на плочите, ерозията и атмосферните влияния бързо заличават следите от древните метеоритни кратери. В това отношение Луната е идеалният естествен архив на Слънчевата система — в продължение на милиарди години нейната повърхност е останала почти непроменена.
Освен това обратната ѝ страна има по-дебела кора, по-стара е и е била изложена на значително по-малко вулканична активност, което прави съхранената информация за древните сблъсъци много по-чиста и надеждна в сравнение с видимата от Земята страна.
Анализът на „Чанъе-6“
Международен екип, ръководен от китайски учени, анализира скални проби от басейна „Южен полюс – Ейткен“ с помощта на метода на аргон-аргоново датиране Този прецизен метод позволява да се определи възрастта на отделните отломки чрез облъчването им с неутрони и последващ анализ на изотопите на благородните газове.
В резултат на това изследователите са идентифицирали следи от сблъсъци, обхващащи огромния период от 4,33 до 1,13 милиарда години преди настоящето — тоест над три милиарда години от историята на нашата система.
Тези резултати потвърждават и друго изследване от тази година на Института по геология и геофизика към Китайската академия на науките. Чрез радиометрични анализи те вече преразгледаха датирането на редица кратери, за които преди се смяташе, че принадлежат към пика на Късната тежка бомбардировка.
Две независими научни групи вече стигат до един и същ извод: историята на астероидните сблъсъци в ранната Слънчева система е била значително по-продължителна и с много по-плавен спад, отколкото се приема в учебниците.
Данните от обратната страна на Луната показват колко много остава да научим за собствения си космически дом. Подобните астрономически открития са доказателство, че модерната космическа техника и лабораторният анализ на извънземни материали продължават да препнаисват фундаменталните учебници.