Българският паспорт вече се нарежда пред документите за пътуване на Великобритания, Канада, Австралия и Съединените щати в една от най-следените глобални класации за международна мобилност. Резултатът изглежда почти невероятен за държава, чиито граждани само преди няколко десетилетия преминаваха през дълги опашки, интервюта и купища документи дори за кратко пътуване до Западна Европа.
Според актуалните данни на Passport Index за 2026 г. България има резултат от 172 точки и дели петата позиция в класацията с Румъния, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия и Естония. Великобритания остава непосредствено след тази група със 171 точки, а Канада, Австралия и Нова Зеландия са със 170. Американският паспорт е още по-назад – със 168 точки и девета позиция.
Това не означава, че българският паспорт е буквално петият най-силен документ в света. Passport Index обединява на едно място всички държави с еднакъв резултат, поради което десетки паспорти могат да заемат една и съща позиция. Въпреки това фактът остава впечатляващ: по използваната методология българските граждани имат по-лесен достъп до повече дестинации от гражданите на някои от най-богатите и влиятелни държави.
Какво всъщност измерва „силата“ на паспорта
Класацията не оценява икономиката, армията, международния престиж или жизнения стандарт на дадена държава. Тя разглежда нещо много по-практично – до колко места може да стигне притежателят на съответния паспорт, без предварително да преминава през тежка консулска процедура.
В резултата влизат държавите, които могат да бъдат посетени без виза, с виза при пристигане, с електронно разрешение за пътуване или с опростена електронна виза, издавана в рамките на до три дни. Именно този по-широк начин на изчисление отличава Passport Index от други популярни класации.
Така понякога разлика от само една нова електронна процедура или променено двустранно споразумение е достатъчна, за да размести няколко държави. Преднината на България пред Великобритания не е огромна, но е показателна – 172 срещу 171 точки. Същевременно дистанцията до САЩ вече е четири точки.
Българският резултат е особено силен заради комбинацията от свободното движение в Европа, общата европейска визова политика и широката мрежа от режими за облекчено пътуване до държави извън ЕС. Европейската политика се основава и на принципа на реципрочността – когато гражданите на дадена трета държава могат да влизат без визи в ЕС, Брюксел настоява сходни условия да бъдат предоставени и на европейските граждани.
Шенген помогна, но не обяснява всичко
Пълното присъединяване на България към Шенген безспорно направи пътуването значително по-лесно. Проверките по въздушните и морските граници отпаднаха на 31 март 2024 г., а от 1 януари 2025 г. бяха премахнати и проверките на хора по вътрешните сухопътни граници.
Това обаче не означава, че самото влизане в Шенген автоматично е добавило десетки нови безвизови държави към българския паспорт. Българите имаха право на свободно движение в Европейския съюз и преди окончателното премахване на граничните проверки.
Истинското предимство идва от по-широкия европейски ефект. България участва в обща система за сигурност на границите, обмен на информация и визова политика, а българските граждани се възползват от международните отношения и договореностите на целия Европейски съюз. Пълноправното членство в Шенген е по-скоро завършекът и най-видимият символ на тази интеграция, отколкото единствената причина за високото място.
Показателно е, че България вече се движи в една група с утвърдени европейски държави като Чехия, Словения, Хърватия и Естония. Само една точка я дели от следващата група, в която попадат Япония, Южна Корея, Малта, Полша и Унгария.
Защо Великобритания и САЩ остават след БългарияСилата на паспорта не следва задължително размера на икономиката или геополитическото влияние. САЩ, Великобритания, Канада и Австралия имат огромна международна тежест, но поддържат сравнително строги режими за влизане на чужденци. Това може да предизвиква ответни ограничения и да влияе върху достъпа на собствените им граждани.
България също не е решила всички свои проблеми. САЩ остават единствената държава сред безвизовите партньори на ЕС, която продължава да изисква визи от гражданите на България, Румъния и Кипър. Това означава, че българинът все още трябва да кандидатства предварително, за да посети Америка, въпреки че българският паспорт стои пред американския в общия резултат на Passport Index.
На пръв поглед това звучи парадоксално, но класацията не сравнява достъпа между две конкретни държави. Тя събира условията за пътуване до всички разглеждани дестинации. Американският паспорт може да осигурява лесен достъп до определени страни, които изискват виза от българи, но България компенсира с по-благоприятни режими на други места.
Необходимо е и още едно важно уточнение. В Henley Passport Index България заема 11-о място с достъп до 178 дестинации без предварително получена виза. В същата класация Великобритания е шеста, Канада – седма, а САЩ – десети. Причината за различната подредба е методологията: Henley не отчита по същия начин част от електронните визи и използва друга система за категоризиране на достъпа.
Затова най-точното твърдение е, че българският паспорт изпреварва британския, канадския и американския именно в Passport Index, а не непременно във всяка съществуваща световна класация.
Дори с това уточнение постижението е историческо. За едно поколение България премина от държава, чиито граждани трябваше да доказват защо искат да пътуват, до страна с паспорт в най-високата група на световната мобилност. Днес ограниченията не са изчезнали напълно, но свободата на движение вече е едно от най-осезаемите предимства на европейското членство – предимство, което лесно приемаме за даденост, докато не го сравним с положението на милиони хора по света.