Airbus направи една от най-впечатляващите демонстрации в историята на съвременната гражданска авиация. Новият A350-1000ULR излетя от Мелбърн, Австралия, и кацна във френския град Тулуза след 24 часа и 24 минути непрекъснат полет.
За това време самолетът е изминал 12 460 морски мили, или приблизително 23 076 километра, без нито едно междинно кацане. Това е най-дългият полет, извършван досега от новата свръхдалечна версия на A350, разработвана специално за австралийската авиокомпания Qantas.
Маршрутът не е следвал най-кратката възможна линия между Австралия и Франция. След излитането си машината е поела на североизток над Тихия океан, преминала е край западното крайбрежие на САЩ, прекосила е Съединените щати и Канада, а след това е продължила над Северния Атлантик, южно от Гренландия. Последната част от полета е преминала над Великобритания, преди самолетът да се насочи към Тулуза.
Полетът нарочно е бил по-дълъг от бъдещите пътнически маршрути
На пръв поглед 24 часа в небето звучат като предварителен тест за бъдещ редовен полет с такава продължителност. Всъщност Qantas не планира да държи пътниците си в самолета повече от едно денонощие.
Целта на Airbus е била да докаже, че A350-1000ULR може да издържи 23 часа общо време между напускането на стоянката и пристигането на крайния изход. Така се осигурява необходимият запас за бъдещите маршрути на Qantas, при които действителното време във въздуха може да достигне около 21 часа и 40 минути, към които трябва да се добавят рулирането, евентуалното изчакване и резервът за отклоняване към друго летище.
Затова маршрутът от Мелбърн до Тулуза е бил умишлено удължен. Самият полет е определен от Airbus като развоен изпитателен полет, а не като обикновен курс или демонстрация с плащащи пътници.
На борда са се намирали петима пилоти – трима от Airbus и двама от Qantas, които вече имат квалификация за A350, но за първи път са управлявали свръхдалечната версия. Самолетът е превозвал изпитателни екипи и специализирано оборудване, а не пълна кабина с 238 пътници, багаж и търговски товар.
Това е важно уточнение, защото полетът доказва огромния технически запас на машината, но не означава, че Airbus е демонстрирал напълно натоварен пътнически самолет, способен да лети между произволни две точки на Земята при всякакви условия.
Допълнителен резервоар и над 1000 датчика
A350-1000ULR е специално преработена версия на най-големия модел от семейството A350. Основната промяна е допълнителният заден централен резервоар с вместимост около 20 900 литра, който увеличава далечината на полета с приблизително 1000 морски мили.
По време на рекордното изпитание инженерите са наблюдавали управлението на горивото, температурата и концентрацията на кислород в новия резервоар. Проверявана е и работата на климатичната система при престой във въздуха, значително по-дълъг от обичайното за пътническите самолети.
Изпитателната машина MSN707 е оборудвана с около пет тона измервателна апаратура и повече от 1000 специално разработени датчика. Кабината е покрита с хиляди метри кабели, а вместо реални пътници при част от тестовете се използват нагряващи макети, които възпроизвеждат топлината, отделяна от хората.
По този начин Airbus може да провери дали температурата, вентилацията и охлаждането на кухненските помещения ще останат стабилни дори след повече от 20 часа непрекъсната работа. Данните ще се използват и за усъвършенстване на цифровите модели на кабината, което може да намали нуждата от повторение на част от физическите изпитания при бъдещи версии на самолета.
Самолетът се задвижва от два двигателя Rolls-Royce Trent XWB-97, създадени за A350-1000. Преди полета от Мелбърн машината е изминала и обратния маршрут от Тулуза до Австралия за около 19 часа и 13 минути.
Само 238 места и специална зона за раздвижване
Qantas е поръчала 12 самолета A350-1000ULR за своята програма Project Sunrise. Въпреки огромните размери на машината в нея ще има само 238 места – значително по-малко от над 300-те седалки, които други авиокомпании обикновено поставят в стандартния A350-1000.
Конфигурацията включва шест затворени апартамента в първа класа, 52 места в бизнес класа, 40 в премиум икономична и 140 в икономична класа. Над 40% от всички места са разположени в по-високите класове.
На борда ще има и специално пространство за раздвижване, разположено между премиум икономичната и икономичната класа. То ще предлага дръжки и повърхности за разтягане, упражнения, показвани на екран, вода и леки храни. Зоната ще бъде достъпна за всички пътници, а не само за хората с най-скъпите билети.
Осветлението, часовете за хранене и периодите за сън са разработени съвместно с изследователи от Университета в Сидни. Целта е организмът постепенно да се приспособява към часовата зона на крайната дестинация и да се намали усещането за умора след почти цял ден във въздуха.
От Сидни до Лондон без нито една спирка
Първият A350-1000ULR трябва да бъде предаден на Qantas през април 2027 г. Компанията планира да започне ежедневни директни полети между Сидни и Лондон през октомври същата година. По-късно самолетите ще бъдат използвани и за връзки между източното крайбрежие на Австралия и Ню Йорк.
Очакваната продължителност на редовните полети ще бъде между 19 и 21 часа в зависимост от маршрута, ветровете и метеорологичните условия. Премахването на междинното кацане може да съкрати цялото пътуване с до около четири часа спрямо сегашните връзки с прекачване.
Името Project Sunrise не е избрано случайно. То напомня за прочутите полети на Qantas от времето на Втората световна война между Западна Австралия и Шри Ланка. Те са продължавали до 33 часа и пътниците са виждали слънцето да изгрява два пъти, откъдето идва и названието „Двойният изгрев“. Тогава обаче летящите лодки са превозвали само трима пътници и около 70 килограма поща.
Сега Airbus и Qantas се опитват да направят подобна издръжливост възможна за стотици хора, в самолет с легла, безжичен интернет, развлечения и специално място за упражнения. Полетът от Мелбърн до Тулуза показва, че техническата част на предизвикателството е почти решена. По-големият въпрос остава дали пътниците ще приемат доброволно да прекарат близо 21 часа в една и съща метална тръба – дори когато тя е най-модерната в света.