През милиардите години на Земята са се случвали десетки глобални катастрофи. Едни са унищожавали цели видове, други са променяли климата за хилядолетия. И те имат една обща черта – случват се на точно определени интервали. Геолозите са открили този ритъм и той обяснява защо планетата не се разтърсва хаотично, а по график.
Честотата на катастрофите на ЗемятаИдеята, че глобалните катастрофи се повтарят на равни интервали от време, се появява за първи път още през 80-те години. Тогава учените забелязаха подозрителна периодичност в измирането на древните видове, но данните бяха твърде неточни, за да се направят окончателни изводи. В новото си изследване геологът Майкъл Рампино от Нюйоркския университет преразгледа 89-те най-големи геоложки събития от последните 260 милиона години.
В актуализирания набор от данни са включени най-разнообразни катаклизми, които някога са се случвали на нашата планета:
масови измирания на морски и сухоземни животни; периоди на рязък спад на нивото на кислорода в световния океан; мащабни изригвания на базалтова лава на континентите; глобални колебания на нивото на морето; резки промени в скоростта на разширяване на океанското дъно.Статистическият анализ показва, че всички тези събития имат доминираща периодичност – те се случват приблизително веднъж на 27,5 милиона години. Изследователите също така са установили по-слаб вторичен цикъл с продължителност около 8,9 милиона години.
Важно е да се разбере, че една катастрофа не е задължително пряка причина за възникването на друга. Най-вероятно множество земни системи реагират на един и същ основен процес, който се задейства на всеки десетки милиони години.
Влиянието на мантията върху движението на тектоничните плочиПървата хипотеза, която обяснява този загадъчен ритъм, се крие дълбоко в недрата на самата планета. Мантията на Земята никога не стои на едно място, а постоянно циркулира благодарение на конвекцията, макар и с невероятно ниска скорост.
Периодичните промени в тази мантийна конвекция могат да провокират образуването на мощни възходящи потоци от магма, наречени „плюмове“. Когато такъв поток достигне кората, той е способен радикално да повлияе на вулканизма, да ускори движението на тектоничните плочи и да стартира процесите на образуване на планини.
Тъй като всички слоеве на Земята са тясно свързани помежду си, мощните смущения в мантията неизбежно се отразяват на повърхността. Те променят състава на атмосферата, влияят върху химичния състав на океаните и в крайна сметка могат да доведат до масово измиране на живите организми.
По какъв начин климатът и ледниците влияят върху земната кора
Втората версия се фокусира върху взаимодействието между повърхността на планетата и нейните вътрешни слоеве. Известно е, че дългосрочните промени в орбитата на Земята оказват пряко влияние върху глобалния климат и нивото на морето.
В резултат на тези климатични промени се случва колосално преразпределение на водата и леда по повърхността на планетата. Милиарди тонове седиментни скали и ледници оказват натиск върху континентите с различна сила през различните епохи.
Според Майкъл Рампино подобно променливо налягане върху повърхността може леко да променя напрежението в земната кора и горната мантия.
В геоложки мащаби дори незначителните колебания могат да се натрупват и да се превърнат в спусък за тектонична активност или пробуждане на супервулкани.
Космически причини за масовите измиранияТретата хипотеза излиза извън пределите на нашата планета. Слънчевата система се върти около центъра на Млечния път, периодично издигайки се и спускайки се спрямо плоскостта на Галактиката. В мащабите на Вселената постоянно се случват удивителни неща, а нашата звездна система непрекъснато продължава своето сложно пътуване, пресичайки екватора на Млечния път приблизително на всеки 32 милиона години.
По време на тези преходи плътността на звездната и междузвездната материя около нас се променя. Това може да предизвика гравитационно възмущение в облака на Оорт – ледено струпване в покрайнините на Слънчевата система. Изтласкани от орбитите си кометите и астероидите се устремяват към вътрешната част на системата, като многократно увеличават риска от сблъсък със Земята.
Освен това космосът крие в себе си множество скрити явления, като взаимодействието с тъмната материя. Най-смелата хипотеза гласи, че по време на пресичане на галактичната равнина Земята може да улавя частици от тъмна материя. Натрупвайки се в ядрото, те са способни да отделят допълнителна топлина, провокирайки активност в мантията.
Защо цикличността на катастрофите предизвиква спорове в науката
Въпреки убедителната статистика, далеч не всички геолози са готови да признаят съществуването на 27,5-милионния цикъл. Търсенето на закономерности в период от стотици милиони години е изключително трудно поради качеството на самите данни.
Колкото по-далеч в миналото поглеждаме, толкова по-неточна става геоложката хроника. Възрастта на много древните кратери и слоеве пепел е определена с голяма грешка. Критиците отбелязват, че при определени статистически настройки е възможно да се открие цикъл там, където всъщност го няма. За това разказват авторите на сайта Science Alert.
Рампино не твърди, че спорът вече е приключен. Но според него, колкото по-точно учените датират древните събития, толкова по-трудно е този ритъм да се отпише като просто съвпадение.
Ако бъдещи изследвания потвърдят тази теория, нашето разбиране за историята на планетата ще се промени напълно. Глобалните катаклизми ще престанат да се считат за случайни. Ще се окаже, че Земята живее в единен ритъм, който управлява еволюцията на живота в продължение на стотици милиони години.