Един от най-мощните супервулкани на Земята се пълни с прясна магма

Огромният магмен резервоар под японската калдера Кикай изглежда отново се пълни, което дава на учените рядка възможност да разберат как се възстановяват едни от най-големите вулкани на Земята след катастрофални изригвания. Откритието на изследователи от Университета в Кобе може да подобри разбирането за огромните калдерни системи, като Йелоустоун в САЩ и Тоба в Индонезия, както и да помогне за разкриването на подземни промени, предшестващи бъдещи гигантски изригвания.

Кикай е предимно подводна вулканична калдера, разположена южно от Япония. Преди около 7300 години там се е случило най-голямото известно вулканично изригване през холоцена. Калдерите се образуват, когато изригването изхвърля толкова огромен обем магма, че земята над резервоара се срутва, създавайки широка котловина вместо конусовидна планина. Учените знаят, че тези системи могат да изригват повече от веднъж, но процесите, които им позволяват да натрупват огромни обеми магма остават слабо проучени.

Подводното разположение на Кикай даде на изследователския екип важно предимство, като му позволи да проведе систематични широкомащабни изследвания на вулканичната структура. Екип от Университета в Кобе, съвместно с Японската агенция за морски и сухоземни науки и технологии (JAMSTEC), използва пневматични излъчватели за генериране на сеизмични импулси и разположи сеизмометри на океанското дъно, за да регистрира как вълните преминават през скалните масиви.

Резултатите, публикувани в списанието „Communications Earth & Environment“, разкриха значителна зона, богата на магма, непосредствено под онази част от Кикай, която е била отговорна за гигантското изригване преди 7300 години. Размерът и местоположението ѝ сочат, че тя заема същата подземна система, която е снабдявала с магма древното изригване.

Това обаче не означава, че магмата е останала под земята от времето на древната катастрофа. Вместо това данните сочат, че с течение на времето в резервоара е постъпил нов разтопен материал. Лавовият купол се е формирал в близост до центъра на Кикай преди около 3900 години. Химичните изследвания показаха, че материалът на този купол се различава от магмата, изхвърлена по време на гигантското изригване, което сочи за постъпване от нов източник.

Предложеният модел може да се приложи и към други големи калдерни системи, включително Йелоустоун и Тоба. Чрез изучаване на скоростта на постъпване на свежа магма, местата на нейното натрупване и промените в околната кора, изследователите ще могат по-добре да разграничават обичайната вулканична активност от признаците на много по-мащабно събитие.

„Искаме да усъвършенстваме методите, които се оказаха толкова полезни в това проучване, за да разберем по-добре процесите на повторното внедряване. Крайната ни цел е да се научим да проследяваме по-добре ключовите индикатори за бъдещи гигантски изригвания.“

Откритието не означава, че Кикай е на път да изригне. Вместо това то предоставя ценни доказателства, че подземната система, отговорна за древната катастрофа, остава активна и продължава да получава нова магма.