Още от началото на въздушните боеве хората са монтирали оръжия от различни видове на самолети, реактивни самолети и дронове. Още по време на Първата световна война и през по-голямата част от Втората световна война най-добрият начин за един изтребител или бомбардировач да порази вражески самолет беше да го изпревари с поредица от картечен огън, обстрелвайки го колкото се може повече, за да го извади от боя. Легендарни асове като Манфред фон Рихтхофен, по-известен като „Червеният барон“, са постигнали големи успехи във въздушните сражения, използвайки картечници.
Дълго след въвеждането на ракетите „въздух-въздух“ военните самолети все още разполагат с оръдия. Разбира се, те са се развили значително в многоцевни варианти, които изстрелват хиляди патрона в минута, но в по-голямата си част те не са съществен аспект на съвременните въздушни сражения. Съвременните изтребители и атакуващи самолети обикновено използват картечниците си само когато се приближат, но целта е да се нанесе удар от възможно най-голямо разстояние. Тук влизат в игра оръжейни системи като ракетата AIM-9 „Сайдуиндър“, която е на повече от 70 години, тъй като те могат да поразят цел от мили разстояние, често извън пряката видимост.
Въпреки това повечето съвременни изтребители разполагат с вътрешни оръдия, готови за употреба още при излитането. Не всички обаче разполагат с такива, поради ограничения във вътрешното пространство за монтиране на оръдия. Това важи само за два оперативни модела – F-35B и F-35C, като и двата се различават от F-35A с това, че са способни на късо излитане и вертикално кацане (STOVL). Моделът „Браво“ се използва от Корпуса на морската пехота на САЩ и съюзниците на САЩ, докато изтребителят „Чарли“ се използва от Военноморските сили на САЩ и съюзниците. Тъй като те не разполагат с вътрешни оръдия, не е необичайно и двата модела да изпълняват мисии без тях.
Системата STOVL ограничава възможността на F-35B/C да носи вътрешни оръдия
F-35A, използван от ВВС на САЩ и съюзниците им, разполага с вътрешни оръдия, докато другите му варианти – не. Причината е технологията STOVL. За да се насочи тягата надолу с цел постигане на висене и късо излитане и кацане, вътрешните отделения на F-35B/C е трябвало да бъдат значително преработени. Просто няма място за монтиране на вътрешна оръжейна система, без да се жертват капацитетът на горивото, стелт способностите и сензорите. Въпреки че няма вътрешно оръдие, съществува възможност за монтиране на такова по долната централна линия на фюзелажа, както се вижда на снимката по-горе.
Този модул между двете задни колела на шасито е известен като Gun Pod Unit (GPU) – 9/A. Вътре в него се намира 25-милиметрово четирицевно оръдие „Гатлинг“ GAU-22/A, което разполага само с 220 патрона, преди да се изчерпи боекомплектът му. Съвременните изтребители не изхвърлят гилзите, така че F-35B/C ги носи обратно, след като мисията му приключи. Конструкцията на GPU е специално проектирана да запази стелт характеристиките на самолета, за да не неутрализира останалите стелт елементи на изтребителя, което би изложило на риск както самолета, така и пилота.
Тъй като става дума за външен модул, GPU-9/A може да бъде демонтиран, ако мисията не го изисква, което не е необичайно. Последният път, когато изтребител е свалил друг изтребител с оръжията си, е било преди много време. През 1992 г., по време на опит за държавен преврат във Венецуела, F-16A на венецуелските въздушни сили свали контролиран от бунтовниците OV-10 „Бронко“ и T-27 „Тукано“, но не използва ракети. Вместо това той успешно сваля вражеския самолет, използвайки вграденото си 20-милиметрово оръдие M61 Vulcan.