Склонни сме да мислим за себе си като за майстори на многозадачността: слушане на радио, докато шофираме, отговаряне на текстови съобщения, докато готвим, или четене на книга, докато хапваме. Но наистина ли мозъкът изпълнява множество сложни задачи едновременно? Или просто превключва между тях светкавично?

Учените отдавна смятат, че за повечето сложни задачи човек не може да работи пълноценно паралелно. Мозъкът просто бързо променя фокуса на вниманието, което намалява производителността. Ново проучване обаче показва, че при определени условия мозъкът може да се реорганизира, така че част от работата да се извършва почти автоматично.

Учени от Медицинския център на университета Джорджтаун в САЩ са открили, че дългосрочната практика може буквално да промени организацията на мозъчните процеси. Благодарение на тренировките, някои задачи престават да натоварват основния „контролен център“ на мозъка и се прехвърлят в други области. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Cognitive Neuroscience.

От шофиране до професионални умения: как мозъкът създава „автопилот“

Един от най-добрите примери за такъв механизъм е шофирането на кола. Когато човек тепърва се учи да шофира, всяко действие изисква максимална концентрация: трябва да следите пътя, да натискате правилно педалите, да управлявате волана и едновременно с това да анализирате ситуацията.

Но след много години зад волана, голяма част от този процес става автоматичен. Шофьорът може да води разговор или да слуша музика, без да губи контрол над колата.

Именно този принцип изследователите решиха да проучат по-подробно. Според невролога Максимилиан Ризенхубер, мозъкът е способен не само да усвоява нови умения, но и да променя собствената си архитектура, за да работи по-ефективно.

„Направихме още една важна стъпка в разбирането как мозъкът учи“, отбелязва ученият.

Защо сложните задачи обикновено си пречат една на друга

Човешкият мозък наистина може да извършва някои действия едновременно. Например, можем да ходим и да говорим, защото движенията на краката ни се контролират почти автоматично след много повторения. Проблемите възникват, когато са необходими две сложни задачи, които изискват активно мислене.

Това до голяма степен се дължи на префронталния кортекс – областта от мозъка, участваща в планирането, вземането на решения и контрола на вниманието. Той е много мощен, но има ограничения: обикновено не може да обработва напълно няколко сложни процеса едновременно. Това е феномен, който изследователите наричат ​​„фронтално затруднение“.

Спомнете си, че тренировката на мозъка променя неговата структура дори в зряла възраст. Тоест, според учените редовната тренировка на когнитивните функции е придружена от физически промени в главния мозък. До тези изводи учените са стигнали след проведен експеримент със 190 здрави доброволци на възраст от 20 до 70 години.