Международна група учени от Испания, САЩ и Германия за първи път моделира динамиката на световното езиково разнообразие през изминалите 12 000 години и показа, че броят на езиците на Земята не е намалявал от древността насам, а в началото е нараствал стремително. Днес в света има около 7500 езика, но според изследването техният брой е достигнал исторически връх преди около 1000–3000 години, когато на планетата е било възможно да съществуват едновременно десетки хиляди езикови системи. След това е започнал продължителен период на намаляване, свързан с разрастването на империите, централизирането на властта и разпространението на доминиращите езици на победителите.
За да възстановят картината на дописмената епоха, изследователите са съчетали етнографски данни за 171 общности от ловци-събирачи с демографски модели. Оказа се, че преди появата на земеделието, преди около 12 хил. години, на Земята са съществували между 3300 и 7800 езика — по-малко от днешните 7500. С развитието на земеделието, напредъка на технологиите и нарастването на населението обаче броят на едновременно възникващите езици бързо се увеличава и достига своя „златен век“ по време на разцвета на първите древни държави и ранните империи.
След този пик следва период на стремителен упадък. Дълго време за основна причина за масовата загуба на езиковото разнообразие се считаше европейската колонизация от XV–XVI век. Новите данни обаче показват, че този процес е започнал много по-рано.
Основните фактори за загубата на лингвистично разнообразиеОсновните движещи сили са били експанзията на древните империи, централизацията на властта, появата на доминиращи държавни езици, както и съпътстващите миграции, културната асимилация и разпространението на инфекциозни заболявания сред изолираните племена.
Съвременните езици и степен на застрашеност. Изготвена на базата на картата Natural Earth, като са използвани данни от Glottolog 5.3 и информация, адаптирана от GlottoScope
Учените описват настоящото състояние на човешката реч като резултат от преминаването през еволюционно „тясно гърло“. Езиците, на които говорим днес, представляват само малка и случайна част от цялото езиково разнообразие, съществувало на Земята. Езиковите групи, свързани с демографските успешни популации, са оцелели, докато хиляди уникални диалекти и езикови семейства са изчезнали безследно заедно с носителите си.
Това откритие ни кара да преосмислим същността на много граматически и фонетични правила.
Както обяснява водещият автор на изследването Дамиан Блази, разпространението на определени езикови особености, например на конкретни звуци или структури на изреченията, може да се дължи не на тяхната удобност за човешкия мозък, а на историческа случайност. Популярни са станали онези езици, чиито носители са успели да разширят териториите си, а не онези, които са били по-прости или по-ефективни.
Заедно с езиците човечеството е загубило безвъзвратно огромна част от културното си наследство. С изчезването на езиковите системи са се изтрили свързаните с тях религиозни практики, социални институти, родословни системи и устни традиции.
Авторите на тази научна работа подчертават, че тяхното изследване е вероятностен компютърен модел, а не точно преброяване на праисторическото население. Въпреки това общата закономерност остава стабилна при всякакви входни параметри. Историята на не се оказа процес на линейно изчезване, а сложна крива с бурен растеж в епохата на ранните цивилизации и рязък спад, който е оформил съвременната лингвистична карта на света.