Археолозите идентифицираха праисторически чук от слонова кост, чиято възраст възлиза на почти 500 000 години. Намерен в южната част на Англия, този артефакт е най-древният известен инструмент от слонова кост, открит някога в Европа.

Изследователи от Университетския колеж в Лондон (UCL) и Лондонския музей по естествена история анализираха този рядък артефакт, който дава впечатляваща представа за интелекта и техническите способности на древните предци на човека. Резултатите от тяхната работа бяха публикувани в списанието Science Advances.

Оръдието вероятно е било изработено от ранните неандерталци или Homo heidelbergensis. То не е служило като тежък чук, а като по-мек ударно средство, използвано за поправка и заточване на каменни ръчни секири и други режещи инструменти, след като остриетата им се износят.

„Това забележително откритие демонстрира изобретателността и находчивостта на нашите древни предци. Те са притежавали не само задълбочени познания за местните материали, но и сложно разбиране за това как да изработват висококачествени каменни оръдия. Слоновата кост е била рядък, но изключително полезен ресурс и вероятно това оръдие е имало голяма стойност.“

заяви водещият автор на изследването Саймън Парфит

Предметът има приблизително триъгълна форма. Дължината му е около 11 сантиметра, ширината – 6 сантиметра, а дебелината – около 3 сантиметра. Следите по повърхността му показват, че древните хора умишлено са му придали форма, за да го използват като инструмент. По-голямата част от фрагмента се състои от дебела и плътна костна тъкан, образуваща твърдия външен слой на костите.

Необичайната му дебелина сочи, че е принадлежал на слон или мамут. Въпреки това е запазена твърде малка част от първоначалната кост, за да могат изследователите да определят с точност вида на животното или частта от скелета, от която произхожда. Фрагментът е открит за първи път в началото на 90-те години. Тогава изследователите не са го разпознали като оръдие. Истинското му предназначение стана ясно едва след като учените наскоро проведоха по-подробно проучване на предметите, намерени на това място.

Екипът изследва костта с помощта на 3D сканиране и електронни микроскопи. Анализът им разкри характерни следи от удари и други признаци, че предметът е бил многократно използван като чук. Вътре в отпечатъците бяха открити и микроскопични частици кремък. Тези фрагменти се превърнаха в убедително доказателство, че костта е била използвана за удари по каменни оръдия, за тяхното преформоване и поддръжка.

Тъй като костта е по-мека от камък, тя позволява на майстора да работи по-прецизно, без да нанася прекомерни повреди. Древните хора често са използвали костни инструменти за заточване на режещите ръбове на ръчни брадви и инструменти, използвани за разфасоване на трупове на животни. Изследователите стигнаха до заключението, че предметът вероятно е служил като „ретушер“. Ретушерът се използва за удари по ръба на износено каменно оръдие, като се отчупват малки люспи, за да се възстанови първоначалната му форма и режещия му ръб.

Слоновата кост е била особено подходяща за тази задача. Нейният плътен външен слой е бил по-твърд и по-издръжлив от костите на много други животни, срещани в региона, което ѝ е позволявало да издържа на многократни удари. Слоновете и мамутите не са били обичайни животни в праисторическа Южна Англия. Решението да събират, съхраняват и оформят такъв рядък материал свидетелства за находчивостта и умствените способности на древните хора, живели там.

Очевидно те са разбирали, че слоновата кост има предимства пред по-широко разпространените кости на животни. Вместо да я изхвърлят като отпадък, те са осъзнали нейната стойност и са я запазили за специфична употреба. Използването на ретушер също сочи към относително високо технологично ниво. С помощта на този инструмент древните хора са могли да създават и поддържат каменни оръдия, които са били по-прецизно обработени и по-сложни от тези, произвеждани от някои други праисторически популации от същия период.