Най-ужасяващата история от миналото: хората са „изяждали“ чуждите грехове за паница храна

Професия от ада: как във Великобритания се изяждали чуждите грехове срещу пари. За тази работа са плащали нищожни суми, а според вярванията, цената, която е трябвало да се плати, е била собствената душа. Звучи като измислица за страховита история, но древният страх от смъртта е пораждал и не по-малко странни ритуали. „Поглъщачът на грехове“ е била съвсем реална професия, която е съществувала в британските села преди около сто и повече години. Работата изглеждала проста, но всъщност била ужасяваща: човекът е трябвало буквално да „изяде“ греховете на починалия.

Гравюра от XVIII век, изобразяваща помен в Обединеното кралство — епохата и региона, където е процъфтявала странната практика на „изяждането на греховете“ Кои са били тези поглъщатели на греховете и с какво са се занимавали

Същността на занаята всъщност е била съвсем била проста и твърде мрачна. „Поглъщателят на грехове“ е поемал греховете на починалия човек, за да може душата на покойника да отиде в рая, а самият „поглъщател“ по този начин се обричал на ада. Смятало се, че греховете могат да се предават чрез храната, затова целият ритуал се е градил около обикновения хляб.

На фона на другите погребални обреди от миналото тази идея можеше да не изглежда толкова невероятна за хората. В британските села погребенията са се приемали много сериозно и в много селища е имало свой постоянен „поглъщач на грехове“. Той е идвал на погребенията, в случай че услугите му са били необходими на семейството на починалия.

В много градове е имало свои „поглъщачи на грехове“, които посещавали погребенията, когато се налагало да се възползват от техните услуги Как се е провеждал ритуалът по изяждането на греховете

Обрядът е траел само няколко минути. До тялото на починалия се е слагало парче хляб, а понякога се е добавяла и напитка — най-често ел. „Поглъщателят на греховете“ е изяждал хляба точно над тялото на покойника и в този момент, според вярването, всички грехове на починалия са преминавали към него.

Самият ритуал има паралели с по-уважавани традиции. В християнството има причастие — вкусване на хляб и вино. А в различните европейски страни векове наред са пекли специални „пити за помен“ — ядели са ги на погребенията като напомняне за смъртта. „Поглъщането на греховете“, по всичко личи, е произлязло от същото, само че е придобило по-мрачен оттенък.

Защо на „поглъщателите на грехове“ са плащали нищожни грошове

Човек би си помислил, че за такава жертва на човека би трябвало да са плащали много добре. В действителност всичко е било точно обратното. Печалбата се свеждала до няколко долара, пресметнати в съвременни пари — тоест до същински грошове. Именно заради това човекът, според представите на онова време, губел собствената си душа.

Не е учудващо, че далеч не всички са се заемали с такава работа. „Поглъщачите на грехове“ са били предимно бедняци и изгнаници от обществото — хора, които вече нямали какво да губят и на които им трябвали поне малко пари и храна. По същество това е била една от онези тежки работи за жълти стотинки (може би вече трябва да казвме :за медни центове), към които се прибягва само от безизходица.

Повечето „поглъщачи на грехове“ са били или бедняци, или изгнаници от обществото, или и едните, и другите едновременно, тъй като тази работа е носела нищожно малко пари Кога и къде е съществувала професията на „поглъщача на грехове“

Мнозина са убедени, че подобни зловещи ритуали са характерни за дълбокото Средновековие – епохата на инквизицията и палачите с червени маски. Но тази практика се е появила значително по-късно. Разцветът на „поглъщането на грехове“ е бил през XVII–XIX век, а най-ранните записи за него датират от края на XVII век.

Тя е била разпространена предимно на Британските острови — в Уелс, Шотландия и част от Ирландия. А последният известен „поглъщач на грехове“ е бил Ричард Манслоу, който е починал съвсем наскоро, разбира се, по историческите мерки — през 1906 г.

Защо църквата не е признавала „поглъщателите на грехове“

Въпреки че обредът изглежда религиозен, официалната църква не го е подкрепяла. Нещо повече, „поглъщането на грехове“ е противоречало на догмите както на католиците, така и на протестантите — все пак идеята да „прехвърлиш“ греховете си върху друг човек срещу парче хляб не се вписва в нито едно вероучение. Това е била народна селска традиция, а не църковен ритуал.

Поглъщането на грехове постепенно е изчезнало през XIX век. Вярата в свръхестественото е отслабвала, а официалната църква все по-активно е поемала контрола върху селските погребални обреди. В тази система вече не е останало място за странстващия поглъщач на грехове.

Но образът на поглъщача на грехове не е изчезнал заедно със самата професия. Той живее във уелската поезия, в легендите от Апалачите и дори е стигнал до големия екран: подобен герой се появи в петия сезон на популярния сериал „Фарго“. Самата професия отдавна е изчезнала, но историите за нея са останали.

Тази история показва какво ли не са измисляли хората от страха пред смъртта и наказанието в отвъдното. Когато официалната религия не е давала дори елементарно утешение, в селата са намирали свой изход — жесток и несправедлив за този, който се е съгласявал да стане „поглъщач на грехове“. Вероятно затова тази професия и до днес ни трогва: в нея се преплитат страхът от смъртта, отчаянието на бедняците и надеждата на близките да спасят душата на починалия.