На 27 юли светът си спомня за един самолет, който не просто поставя рекорд, а променя начина, по който хората възприемат пътуването със самолет. Именно на тази дата през 1949 г. първият de Havilland Comet излита за изпитателен полет и поставя началото на реактивната ера в гражданската авиация.
До този момент пътническите самолети използват бутални двигатели. Полетите са шумни, по-бавни и често изискват множество междинни кацания. Те летят сравнително ниско, развиват скорост около 450–500 км/ч и често попадат в турбулентност. Реактивният Comet променя всичко. Появата на Comet променя правилата. Реактивните двигатели позволяват значително по-висока скорост, по-голяма височина на полета и несравнимо по-комфортно пътуване. За милиони хора това изглежда като истинска научна фантастика.
Първата версия на самолета превозва до 36 пътници, развива максимална скорост от 789 км/ч и има обсег от около 5710 километра. По-късните версии увеличават капацитета до 101 пътници, максималната скорост достига 861 км/ч, а конструкцията става значително по-здрава и надеждна.
За сравнение – днешният Boeing 737 лети с крейсерска скорост около 840–850 км/ч. Това означава, че още преди повече от 75 години Comet достига скорости, които не се различават драматично от тези на съвременните теснофюзелажни самолети.
Самолетът влиза в редовна експлоатация през 1952 г., когато британската авиокомпания BOAC открива първата в света реактивна пътническа линия. Полетът между Лондон и Йоханесбург преминава през няколко спирки, но въпреки това е осезаемо по-бърз и по-удобен от всичко познато дотогава.
Само през първата година самолетите Comet изминават общо 169 милиона пътникокилометра, превозват около 28 000 пътници по 20 различни направления и доказват, че реактивното пътуване е не просто възможно, а и икономически оправдано. За пътниците това означава по-малко шум, по-кратки полети и несравним комфорт спрямо витловите самолети.
Историята на самолета обаче има и тъмна страна. Между 1953 и 1954 г. няколко самолета се разпадат във въздуха при иначе нормални полети. Загиват десетки хора, а британските власти започват едно от най-мащабните разследвания в историята на авиацията.
Инженерите буквално сглобяват останките на самолетите парче по парче и провеждат безпрецедентни тестове. Един от корпусите е поставен в огромен воден резервоар, където многократно е подлаган на цикли на налягане, имитиращи хиляди полети.
Така учените доказват, че причината не е в двигателите, а в явлението умора на метала. Постоянното херметизиране и разхерметизиране постепенно отслабва конструкцията, а най-голямото напрежение се концентрира около големите правоъгълни прозорци. Именно там започват микропукнатини, които с времето водят до разрушаване на корпуса във въздуха.
Макар трагедиите да са тежък удар за британската авиация, именно те правят летенето далеч по-безопасно. След тях индустрията въвежда нови стандарти за изпитване на самолетните конструкции, започват тестове за дълготрайност при многократни цикли на налягане, а прозорците на пътническите самолети постепенно придобиват характерната заоблена форма, която виждаме и днес.
В търговско отношение Comet губи надпреварата с американския Boeing 707 и Douglas DC-8, които се възползват от научените уроци и бързо завладяват пазара. Но ролята на британския самолет остава безспорна – той проправя пътя към модерната реактивна авиация и доказва, че гражданските полети могат да бъдат по-бързи, по-тихи и по-комфортни.
Общо са произведени 114 самолета, включително прототипите. Последният граждански Comet е пенсиониран през 1980 г., а последната използвана експериментална машина остава в експлоатация чак до 1997 г.
Днес de Havilland Comet се помни не само като първия реактивен пътнически самолет в света, но и като една от машините, благодарение на които въздушният транспорт става толкова безопасен, колкото е днес. Неговата история е доказателство, че големите технологични пробиви невинаги са безгрешни, но именно те проправят пътя към бъдещето.