Досега протеинът KRAS се смяташе за практически недостъпна мишена за антителата, тъй като се намира вътре в клетката. Новият подход позволява да се разпознават следите от тази мутация върху повърхността на клетката и разкрива възможности за създаване на точна противотуморна терапия.
Антителата отдавна се използват за лечение на онкологичните заболявания. Те разпознават молекулите върху повърхността на раковите клетки и помагат на имунната система да унищожи тумора. Вътреклетъчните ракови мутации, като KRAS, оставаха сляпо петно за антителата. Например мутацията KRAS (G12D) провокира развитието на рак на панкреаса, червата, белите дробове и други типове тумори.
Изследователите са решили да използват естествен процес, при който клетката разгражда старите или повредените протеини на малки фрагменти, след което част от тях се пренася върху повърхността. Те са се насочили към тези протеинови фрагменти с помощта на антитела. Резултатите от работата са публикувани на сайта на Корейския институт за модерни науки и технологии.
Фактически новото антитяло е получило способността да вижда онези вътреклетъчни мутации, които бяха недостъпни за традиционните антитела. Експериментите показват, че антитялото се свързва избирателно само с раковите клетки с мутацията KRAS (G12D).
Новата технология за изчислително проектиране на антитела може да се използва не само срещу KRAS, но и за създаване на препарати срещу широк спектър от мутации. Засега изследователите продължават да проверяват ефективността на лечението в предклинични експерименти върху животински модели.