Американската компания Archer Aviation представи автономния летателен апарат с вертикално излитане и кацане Halo, предназначен за търговски превоз на товари и изпълнение на логистични задачи. Иновацията се превърна в гражданска версия на платформата, разработена съвместно с отбранителната компания Anduril Industries, която по-рано представи нейната военна модификация Thunder за изпълнение на ударни мисии. Товароносимостта на Halo все още не се разкрива, но вече е заявено, че машината ще развива скорост от 640 км/ч. Летните изпитания ще започнат през 2027 г.
За разлика от мнозинството съществуващи проекти за аеротаксита, Halo е създаван не като пътнически градски транспорт за къси маршрути, а като универсална автономна платформа с голям обсег. Разработчиците заявяват, че апаратът е способен да изпълнява вертикално излитане и кацане без използване на аеродромна инфраструктура, като същевременно запазва характеристики, сравними с леките самолети.
Една от най-забележителните особености на апарата е неговият обсег на полета. По оценки на Archer, Halo ще може да изминава до 1000 морски мили (около 1850 км) без презареждане. Максималната скорост на полета ще съставлява около 640 км/ч, което е над два пъти повече от показателите на повечето съвременни електрически аеротаксита, намиращи се в етап на сертификация.
За сравнение, серийното пътническо eVTOL Midnight, което Archer планира да използва в търговските си авиатаксита, разполага с обсег на полета от порядъка на 160 км и крайцерска скорост от около 240 км/ч. По този начин Halo представлява принципно различен клас летателни апарати, ориентиран към автономни превози на дълги разстояния.
Апаратът е оборудван с хибридна задвижваща система от последователен тип, обединяваща двигател с вътрешно горене, електрогенератор и електромотори. Подобна схема позволява да се пренебрегнат ограниченията на съвременните акумулаторни технологии, които днес се смятат за една от основните пречки пред развитието на отрасъла eVTOL. Именно използването на хибриден двигател осигурява толкова значителен обсег на полета.
Особености на конструкцията
Конструктивно Halo е изпълнен по схемата конвертоплан с въртящи се ротори, оптимизирани за различните режими на полет. След вертикалното излитане апаратът преминава в самолетен режим, което съществено намалява разхода на гориво и повишава аеродинамичната ефективност. Разработчиците отбелязват, че подобна архитектура позволява съчетаването на предимствата на хеликоптера и самолета без необходимост от използване на писти за излитане и кацане.
Друга особеност на Halo е напълно автономната система за управление. Archer позиционира апарата като безпилотна платформа, способна да извършва товарни превози, доставка на оборудване и логистично осигуряване в труднодостъпни региони.
Компанията разглежда възможността за използване на апарата в интерес на нефтогазовия сектор, хуманитарни мисии, транспортно осигуряване на отдалечени населени места и товарни авиапревози.
Появата на Halo отразява важна тенденция, която се наблюдава днес на пазара за въздушна мобилност. Много разработчици на аеротаксита постепенно изместват акцента от превоза на пътници вътре в мегаполисите към създаването на по-големи автономни платформи с по-голям обсег. Причината се крие както в техническите ограничения на съвременните акумулатори, така и във високата цена за сертификация на пътническите апарати.
Не по-малко показателен е и произходът на проекта. Първоначално платформата се разработваше в рамките на сътрудничеството между Archer и Anduril Industries за нуждите на отбранителния сектор. Военната версия Thunder е способна да изпълнява разузнавателни и ударни задачи, действайки съвместно с пилотирана авиация. Гражданската модификация Halo запази основната архитектура на платформата, но получи различна концепция за приложение, ориентирана към търговския пазар.
Бъдещето пред проектаВ резултат на това днес като най-перспективен продукт на Archer изглежда изобщо не градският електролет Midnight, а именно семейството от хибридни автономни VTOL платформи. С обсег от почти 2000 км и скорост 640 км/ч те започват да се конкурират вече не с аеротакситата, а с леките турбовитлови самолети, хеликоптерите и средните товарни БПЛА.
Ако проектът се окаже успешен, след няколко години Archer може да се възприема по-скоро като авиационен производител от ново поколение, отколкото как разработчик на летящи таксита.
Първият полет на новата платформа се очаква през 2027 г. Archer все още не разкрива данни за полезния товар на апарата и разходите за неговата експлоатация, но именно тези параметри до голяма степен ще определят търговските перспективи пред проекта.