Китайският космически апарат „Тянвен-1“ засне междузвездния обект 3I/ATLAS по време на прелитането му в близост до Марс. Според данни на Китайската национална космическа агенция, орбиталният апарат е използвал камерата си с висока разделителна способност, за да заснеме кометата от разстояние около 30 милиона километра.
„Тянвен-1“ се намира в орбита около Марс вече 4 години и 8 месеца, което го прави един от най-близките космически апарати, наблюдавали междузвезден обект от момента на неговото откриване (7 май 2025 година). Новите снимки показват няколко характеристики, потвърждаващи, че 3I/ATLAS е комета. Зад обекта се простира видима опашка, а ядрото му е обградено от облак от газ и прах (кома).
Изследователите обединиха няколко изображения в анимация, която проследява движението на кометата, докато тя се приближава към Слънцето. Наблюденията допълват нарастващия брой доказателства, че 3I/ATLAS съдържа вода и други летливи вещества, които са започнали да се отделят с нагряването на обекта по време на пътуването му през вътрешната част на Слънчевата система. Успешното наблюдение дава и представа за това каква работа Китай се надява да извърши с помощта на мисията „Тянвен-2“. Очаква се тази мисия да посети околоземен астероид, а след това да изследва комета.
Заснемането на 3I/ATLAS беше сложна задача, тъй като обектът беше едновременно отдалечен и относително малък (5,6 километра в диаметър). Неговата скорост добавяше още един сериозен проблем. Кометата се движеше със скорост около 58 километра в секунда, докато скоростта ѝ спрямо „Тянвен-1“ достигаше приблизително 86 километра в секунда.Освен това камерата на апарата първоначално не беше предназначена за наблюдение на толкова бледи обекти. HiRIC беше разработена преди всичко за изучаване на ярки детайли на повърхността на Марс, подобно на уредите на борда на европейските апарати Mars Express и ExoMars Trace Gas Orbiter. На 3 октомври и двата европейски орбитални апарата също заснеха 3I/ATLAS.
Mars Express използва своята стереокамера с висока разделителна способност (HRSC), а ExoMars – системата за цветно и стереоскопично заснемане на повърхността (CaSSIS). Кометата беше изключително трудна за откриване с тези уреди. В сравнение със слънчево осветените участъци на Марс, 3I/ATLAS изглеждаше приблизително 10 000-100 000 пъти по-тъмна. Въпреки че времето на експозиция на HiRIC не беше публикувано, камерата беше проектирана за прецизна синхронизация и бърза работа. Тези възможности позволиха на екипа да получи изображение, въпреки неговата неяснота.
Подобно на двата междузвездни обекта, открити преди него, 3I/ATLAS предоставя уникални възможности както за астрономията, така и за астробиологията. Астероидите и кометите съхраняват остатъчен материал от формирането на планетарните системи, поради което обект, пристигнал от междузвездното пространство, може да съдържа ключове към разгадаването на условията около друга звезда. Учените се надяват, че в бъдеще космическите апарати ще бъдат готови да улавят новооткрити междузвездни обекти и да ги изследват отблизо. Една от тези разработки е европейската мисия Comet Interceptor. Очаква се тя да бъде завършена до 2029 гodina и да очаква в космоса възможност за изследване на подходяща комета или друга перспективна цел.