Учените обясниха защо разговорите за „зомби-вируси“, които уж ще излязат от топящата се вечна замръзналост и ще предизвикат нова пандемия силно преувеличават реалната опасност. Според специалистите вероятността за такъв сценарий е изключително малка. Много по-сериозни заплахи са свързани с разпространението на вече съществуващи инфекции, промените в арктическите екосистеми и изпускането на огромни количества парникови газове при топенето на вечната замръзналост.
Повод за поредната вълна от публикации стана доста стара работа на френски изследователи, които успяха да „съживят“ вирус на възраст около 48 500 години, извлечен от вечната замръзнала почва. В лабораторни условия той успя да зарази амеби, след което авторите на изследването предположиха, че в бъдеще подобни древни микроорганизми теоретично биха могли да представляват заплаха и за човека.Екологичният микробиолог Арвин Едуардс от Университета в Аберистуит, който от повече от 20 години изучава микроорганизмите в Арктика счита подобни опасения за неоснователни. Според него през целия период на изследванията не са се появили убедителни доказателства, че древните вируси от вечната замръзналост могат да станат причина за нова пандемия. Ученият дори иронично отбеляза, че ако такава опасност наистина съществуваше, именно той би бил сред първите заразени, тъй като постоянно работи в арктическите райони.
Изследователят подчертава, че микроорганизмите наистина се срещат практически във всички природни среди, включително лед, ледници и вечната замръзналост. Сред тях могат да се срещат и потенциални патогени, но това не ги превръща в уникална заплаха. Според него в обикновената почва до дома също има множество микроорганизми, способни да предизвикат заболявания, но това не означава, че работата в градината изисква противочумен костюм.
Рискът все пак не може да бъде напълно отписан. Някои микроорганизми се отличават с изключително висока устойчивост. Един от примерите е бактерията Bacillus anthracis, причиняваща сибирска язва. Тя образува изключително устойчиви спори, способни да се запазват в околната среда в продължение на много десетилетия. Точно такъв случай имаше през лятото на 2016 година на полуостров Ямал, когато необичайната жега доведе до размразяването на труповете на северни елени, загинали от сибирска язва преди много години. Освободените спори предизвикаха епидемия, която отне живота на хиляди животни. Един човек също загина. Въпреки това специалистите отбелязват, че дори този пример не потвърждава сценария за мащабна пандемия. Сибирската язва се причинява от бактерия, а не от вирус, практически не се предава от човек на човек и се лекува успешно с антибиотици. Освен това срещу нея съществуват ефективни ваксини.
Още един пример е свързан с опитите да се открие вирусът, предизвикал грипната пандемия от 1918 година. През 90-те години на миналия век международна група изследователи проучи гробищата на архипелага Шпицберген, надявайки се да открие запазен вирусен материал. Въпреки мащабната експедиция и строгите мерки за биологична безопасност, учените не успяха да намерят подходящи проби. По-късно подобен проект в Аляска се оказа по-успешен: от тъканите на жена, починала по време на пандемията беше възстановена генетичната последователност на вируса. Изследователите обаче получиха само неговия геном, а не възстановиха патогена, способен да предизвика нова епидемия.
Според Едуардс много по-голямо внимание заслужават болестите по животните, които вече циркулират в природата.Със затоплянето на Арктика се променят районите на обитаване на животните, нарушават се установените взаимоотношения между гостоприемниците и причинителите на инфекциите, а хората все по-често влизат в контакт с дивата природа. Именно такива процеси значително повишават вероятността от появата на нови болести, в сравнение с хипотетичното събуждане на древни вируси от вечната замръзналост. Този извод се потвърждава от обзор, публикуван през 2024 година в списанието mSystems.
Освен това, отделен проблем представляват причинителите на растителни болести. Учените припомнят едно проучване, в хода на което от замръзнали екскременти на карибу на възраст около 700 години е успяло да бъде изолиран древен растителен вирус. След лабораторни експерименти той е успял да зарази тютюна. Въпреки че подобни вируси не са опасни за човека, теоретично те могат да представляват заплаха за селското стопанство и продоволствената сигурност, ако някога попаднат върху съвременните селскостопански култури.
Въпреки това изследователите считат, че най-сериозното последствие от топенето на вечната замръзналост изобщо не са древните микроорганизми.С повишаването на температурата се активират съвременните почвени бактерии, които започват да разграждат органичната материя, натрупана във вечната замръзналост в продължение на хиляди години. В резултат на това в атмосферата се освобождават големи количества въглероден диоксид и метан – двата основни парникови газа. Според още едно проучване, публикувано през 2024 година, до края на века тези емисии могат да се окажат съпоставими с настоящите емисии на големите индустриални държави. Това може да ускори още повече глобалното затопляне и да задейства самоподдържащ се цикъл на по-нататъшно топене на вечната замръзналост.
Авторите на статията стигат до заключението, че заплахата от „зомби-вируси“ привлича вниманието, благодарение на своята ефектност, но съвременните научни данни не позволяват тя да се счита за един от най-вероятните сценарии. Много по-важно е да разберем последствията от климатичните промени, които още днес променят екосистемите в Арктика, оказват влияние върху разпространението на инфекциите и увеличават емисиите на парникови газове.