Космическата сонда „Juno“ на НАСА за първи път измери температурата не само на повърхността, но и на горните слоеве на почвата на Йо – най-вулканично активното тяло в Слънчевата система. Наблюденията показаха, че още на дълбочина от няколко метра скалите на спътника са значително нагрети отвътре.
Най-интересното обаче е, че същият метод ще помогне за изучаването на вулканизма на Земята, нещо, за което учените досега дори не са си помисляли.За измерванията беше използван микровълнов радиометър MWR, първоначално създаден за сондиране на атмосферата на Юпитер под облачния слой. Шестте му антени едновременно приемат топлинно радиоизлъчване на дължини на вълните от 1,3 до 51 сантиметра: колкото по-дълга е вълната, толкова по-дълбоко са разположени слоевете, които формират сигнала. На Йо уредът успя да изследва температурите на дълбочини от няколко сантиметра до няколко метра. Практически във всички изследвани райони температурата на дълбочина от няколко метра се повишаваше с повече от 22°C – такъв стръмен градиент е невъзможно да се обясни само с нагряването на повърхността от слънчевата светлина.
Градиент на подповърхностните температури на Йо
Учените дадоха две обяснения за наблюдаваното явление. На първо място, през сравнително хомогенната кора на Йо постоянно преминава вътрешен топлинен поток с мощност от 1 до 3W на квадратен метър. Локално това е малко, но преизчислено за цялата повърхност на спътника, то съответства на специфично отделяне на енергия, което е 30 пъти по-голямо от средната стойност за Земята. На второ място, микровълновото излъчване може да произхожда от обширни охлаждащи се лавови полета, скрити под втвърдена кора с дебелина 9-11 метра, а във всеки момент на наблюденията такива сравнително свежи потоци могат да заемат около 10% от повърхността на Йо.
Радиометричните данни също промениха представата за релефа на Йо. Въпреки наличието на планини с височина до няколко километра, по-голямата част от тази луна на Юпитер се оказа покрита изцяло с гладки равнини с дължина 100 километра и повече. По характера на отражението на микровълните изследователите заключиха, че повърхностният материал има много ниска плътност и по-скоро наподобява пемза или рохкава вулканична пепел, отколкото монолитна скала. Новата методика ще позволи да се проследи как приливната топлина, възникваща поради постоянното разтягане на Йо от гравитацията на Юпитер, мигрира от недрата към повърхността, а подобни микроволнови наблюдения могат да се окажат полезни и за изследването на земните вулкани.
В общи линии, с впечатляващото приливно нагряване на недрата му, които буквално се размазват като тесто в казан под гравитацията на Юпитер, Йо се превърна в своеобразна естествена лаборатория за изучаване на поведението на малките планети, отдалечени от звездите. Топлината на Слънцето не е достатъчна за нагряването на такива планети, а този недостиг може да бъде компенсиран от гравитацията на Юпитер, Сатурн или други гигантски планети в други звездни системи. Данните за Йо могат да послужат като модел за разбиране на подобни процеси, което също ще помогне в търсенето на живот извън Земята.