Изследователи от САЩ установиха, че собствената нервна система на сърцето се състои от няколко вида неврони с различни функции. Единият от тях поддържа нормалния сърдечен ритъм, а другият предпазва сърцето от спиране по време на остър стрес. Откритието променя представата за работата на така наречения „малък мозък“ на сърцето и може да помогне за разработването на нови методи за лечение на сърдечно-съдови заболявания.
Освен това сигналите от големия мозък регулират работата на сърцето, която се осъществява чрез собствена мрежа от нервни клетки. Тя е разположена в мастната тъкан около сърцето и образува вътрешната нервна система. Там невроните обменят сигнали както помежду си, така и с главния мозък. Досега проблемът се състоеше в това, че беше много трудно да се изследват функциите на тези неврони, тъй като те съставляват едва около 0,01% от всички клетки на сърдечната тъкан.
За да разберат устройството на тази система, учените работиха с лабораторни мишки, при които всички неврони на сърцето бяха маркирани със специални маркери. Изследователите анализираха генната активност в тези клетки и откриха два типа неврони. След това определиха тяхното разположение и функции, пише Nature.
Npy+ невронитеПървият тип неврони получи наименованието Npy+. Когато изследователите изкуствено активираха тези клетки, честотата на сърдечните съкращения намалява. Ако невроните биваха унищожени, при животните се развиваше сърдечна недостатъчност с фатален изход.
Това показа, че Npy+ не само забавят прекалено бързия сърдечен ритъм, но и са необходими за нормалната работа на сърцето.
Вторият тип неврони, наречен Ddah1+, първоначално беше загадка — тяхната активация или премахване не предизвикваха забележими промени и мишките продължаваха да живеят както обикновено.
Неочаквано откритие бе направено по време на измерване на кръвното налягане. При една от мишките без Ddah1+ неврони сърдечният ритъм внезапно се забави рязко, след което животното загина. Последващите експерименти показаха, че тази реакция не е била случайна.
Впоследствие по време на процедурата загинаха повечето мишки без тези неврони. Причината се оказа стресът. И обратното, стимулирането на тези клетки повишаваше оцеляемостта на гризачите.
Според учените невроните Ddah1+ служат като защитен механизъм, който помага на сърцето да запази стабилна работа в условия на силен стрес.
Предполага се, че подобна система съществува при хората, тъй като аналогичните гени вече са открити в невроните на човешкото сърце.
Изследователите смятат, че откритието ще помогне за по-доброто разбиране на развитието на миокардния инфаркт, сърдечната недостатъчност и сърдечните аритмии. В бъдеще резултатите могат да послужат като основа за разработката на нови методи на лечение.
Разкриването на този защитен механизъм отваря нови хоризонти пред съвременната медицина и кардиология. Разбирането за това как сърцето самостоятелно филтрира стресовите сигнали от мозъка ще позволи създаването на по-ефективни медикаменти и интелигентни кардиостимулатори, имитиращи естествената неврологична защита на органа.