Тераформирането на Марс, някога смятано предимно за научнофантастична история, постепенно се превръща в обект на сериозни изследвания. В окончателния доклад на Green Mars Workshop 2025 учените описват възможен сценарий, при който Червената планета теоретично би могла да стане обитаема за хората.
Документът е подготвен от д-р Ерика ДеБенедиктис, главен изпълнителен директор на Pioneer Labs. Според нея, развитието на космическите технологии, синтетичната биология и климатичното моделиране позволява на учените да преминат от въпроса „възможно ли е изобщо?“ към обсъждане на специфичните етапи на тераформирането.
Първата стъпка би била повишаване на температурата на Марс. Днес средата на планетата остава твърде студена за наличието на течна вода и повечето известни форми на живот. Изследователите предполагат, че с помощта на специално създадени аерозоли или парникови газове средната температура може да се повиши с няколко десетки градуса за няколко десетилетия.
Това би позволило повече топлина да бъде задържана в тънката атмосфера на Марс и постепенно да се стопи част от леда. Учените смятат, че замръзналите водни запаси на планетата са достатъчни, за да образуват океан, покриващ почти четири милиона квадратни километра и със средна дълбочина около 300 метра.
Ако температурата се повиши с около 30 градуса, на повърхността на Марс потенциално може да се появи стабилна течна вода. След това се предлага на планетата да бъдат доставени специално модифицирани микроорганизми – екстремофили, способни да издържат на силна радиация, слана и ниско атмосферно налягане.
Такива организми биха могли да се разпространят по повърхността на Марс в слоеве, подобни на водорасли, като постепенно променят атмосферата чрез фотосинтеза. Въпреки това, може да са необходими около хиляда години, за да се натрупа достатъчно кислород, за да се поддържат сложни форми на живот.
През това време хората вероятно биха живели в големи, запечатани селища под куполи с височина до 100 метра, произвеждайки кислород чрез фотосинтеза или електролиза на водата.
В същото време учените признават, че планът има много неизвестни. Изследователите все още трябва да разберат какво се крие под марсианските ледници, как ще се променят прашните бури в по-топъл климат и дали планетата разполага с достатъчно ресурси, за да произвежда кислород в голям мащаб.
Отделен въпрос се отнася до възможността за живот на Марс. Ако под повърхността вече има местни микроорганизми, внесени видове от Земята биха могли да ги унищожат, преди учените да успеят да ги открият.
Въпреки дългосрочните перспективи, авторите на доклада смятат, че подобни изследвания биха могли да бъдат полезни днес. Технологиите за животоподдържане със затворен цикъл, устойчивите на суша растения и екологичните системи, предназначени за Марс, в бъдеще биха могли да намерят приложения на Земята.