Учените заявиха, че следващите 30-50 години ще предоставят на човечеството решаваща възможност да прогнозира топенето на ледниците в Антарктида и да се подготви за предизвиканото от него повишаване на нивото на морето. Ново проучване, публикувано в списание Nature изследва доколко надеждно може да се предскаже бъдещата загуба на лед в Антарктида и как тези прогнози могат да подобрят планирането на защитата на крайбрежията.
Според докладите на Междуправителствената група за промените в климата, при сценарии с високи емисии глобалното ниво на морето може да се повиши с повече от два метра до 2100 година, в случай на срутване на големи части от антарктическия леден щит. Това ще изложи на риск от наводнения една четвърт от жилищата в Австралия, ще направи обширни територии в Тихоокеанския регион непригодни за живот и ще принуди стотици милиони хора да напуснат домовете си.
Изследователите се съсредоточиха върху два въпроса: колко лед може да загуби Антарктида през следващите 30–50 години и дали тази загуба може да бъде предсказана с достатъчна сигурност. Оценката показа, че загубата на лед в Антарктида остава силно и стабилно предсказуема приблизително до средата на века.
„Ако моделите на ледената покривка точно възпроизвеждат наблюдаваните днес темпове на загуба на лед, можем да сме сигурни, че същите модели могат да се използват за надеждно прогнозиране на приноса на Антарктида към повишаването на нивото на морето през следващите 30–50 години.“
заяви Д-р Фелисити Маккормак от Университета „Монаш“ (проект SAEF)В края на 21-и век обаче увереността отслабва поради физически процеси, които могат да ускорят рязко загубата на лед. Част от антарктическите ледове почиват върху скални основи под нивото на морето и бързото им отстъпване може да стане необратимо. Професор Стивън Чоун, директор на SAEF подчерта, че светът трябва да използва този период на повишена предсказуемост за действия и инвестиции в системи за мониторинг на Антарктида. Според него правителствата на тихоокеанските острови се нуждаят от надеждни краткосрочни прогнози, за да вземат решения относно инфраструктурата и преселването на общностите.
Изследователите предлагат прогнозите да се представят на два етапа: краткосрочна загуба на лед с висока степен на сигурност и дългосрочни промени, подложени на несигурност. Това ще даде на политиците по-ясна основа за подготовка за повишаването на нивото на морето.