Военният самолет за наблюдение SR-71 Blackbird счупи рекорда за най-бързия реактивен самолет, летял някога, с максимална скорост от 2 193 мили в час (3530 км/ч) през 1976 г. – рекорд, който той държи и до днес. Blackbird не е бил просто единичен екземпляр, създаден с цел да се похвали пред Съветския съюз. Според ВВС на САЩ той е имал експлоатационен срок от над две десетилетия.
Той не е бил въоръжен, но е имал предимството на изключително висока максимална височина на полета – около 85 000 фута (25 900 метра) – и споменатата по-горе рекордна скорост. Основната стратегия за осигуряване на безопасността на Blackbird по време на полети над СССР е била да лети по-високо и по-бързо от всеки потенциален прехващач.
И така, какво се случва, ако сте пилот на SR-71 и нещо се обърка, когато сте на височина, надвишаваща два пъти тази на търговски полет? Като организация, която никога не е страдала от липса на план за извънредни ситуации, ВВС на САЩ от епохата на Студената война всъщност се е наложило да се справя с този сценарий на няколко пъти. Всичко се е свеждало до подготовката на пилотите и наличието на приятелски държави, към които да се прибегне, ако мисията започне да се проваля.
Приятелите в Скандинавия
Балтийско море граничи със страните от Северна и Източна Европа като Финландия, Латвия и Полша, но – което е много по-интересно за пилотите на SR-71 и за Съединените щати – то граничи непосредствено с Русия. Полетите над Балтийско море нагоре и надолу бяха често срещана мисия за Blackbird, известна като „Балтийски експрес“ (Baltic Express).
Въздушните сили на САЩ отбелязват, че през 1987 г. самолет „Блекбърд“, летящ по този маршрут, е имал проблеми с двигателя и не е могъл да остане безопасно във въздуха. За щастие, четирима пилоти от Швеция са се притекли на помощ, като са ескортирали „Блекбърд“ със своите изтребители Saab Viggen, което му е позволило да кацне безопасно извън обсега на потенциални вражески самолети. Тези шведски пилоти са били наградени с медали от Въздушните сили на САЩ през 2018 г.
Също през 1987 г. един Blackbird е имал проблеми с един от двигателите си Pratt & Whitney J58 в близост до Норвегия и е бил принуден да кацне в Ставангер, Норвегия. И той е кацнал без никакви инциденти. По-конкретните подробности за „приключенията“ на SR-71 вероятно ще останат класифицирани още известно време. Но от това, което знаем, фактът, че срещането с потенциално катастрофални проблеми на височина над 80 000 фута над вражеска територия не се е превърнало в смъртна присъда или в началото на международен инцидент, е доказателство за това колко добре е проектиран SR-71.