Преди 50 години апаратите Viking на НАСА за първи път проведоха експеримент за търсене на живот на Марс. Тогава научната общност почти единодушно реши, че резултатът е отрицателен. Въпреки това, половин век по-късно все повече изследователи смятат, че историята е могла да завърши съвсем по друг начин – не е изключено да са били открити признаци на живот, но те да са били неправилно интерпретирани.
На 20 юли 1976 година спускаемият модул Viking 1 извърши меко кацане в района на равнината Хриса, а след месец и половина към него се присъедини Viking 2, който се приземи в равнината Утопия. И двата апарата станаха първите автоматични лаборатории, които не просто изследваха повърхността на Червената планета, а се опитаха да отговорят на един от основните въпроси на планетологията – дали на Марс има живот.
За тази цел инженерите оборудваха станциите с няколко независими биологични експеримента. Марсианската почва се поставяше в херметични камери, добавяха се хранителни вещества и се наблюдаваше дали ще се появят признаци на метаболизъм, характерни за микроорганизмите. Отделен уред – газов хроматограф, съчетан с масспектрометър трябваше да търси органични съединения, без които познатият ни живот е невъзможен.
Именно резултатите от тези експерименти породиха един от най-известните научни спорове през последните десетилетия.Двата теста практически не показаха признаци на биологична активност, но третият – експериментът „Labeled Release“, разработен от микробиолога Гилбърт Левин даде реакция, много подобна на поведението на живи микроорганизми след получаване на хранителна среда. Въпреки това, почти едновременно с това масспектрометърът не откри органични вещества в пробите. Именно този факт се оказа решаващ: повечето специалисти стигнаха до заключението, че необичайният сигнал се обяснява с химични процеси, а не с живот. Самият Левин не се съгласи с този извод. До края на живота си той твърдеше, че Viking е регистрирал активност на марсиански микроорганизми, а грешката се е състояла в интерпретацията на резултатите, а не в работата на уреда.
През изминалите десетилетия се появиха нови причини да се обърнем отново към данните от мисията. Съвременните марсоходи откриха на Марс органични молекули, чието съществуване през 1976 година се считаше за малко вероятно. Освен това геолозите откриха участъци от скални формации, където са протичали редукционни химични реакции, които на Земята понякога се свързват с дейността на микроорганизми. Всичко това накара част от изследователите да погледнат по нов начин на резултатите от Viking.
Viking 1
Някои специалисти смятат, че проблемът може би изобщо не е бил в уредите, а в избраната методика. Например, в експериментите не е бил използван водород – газ, който много земни микроорганизми използват като източник на енергия.
Запасът от водород се е намирал буквално на няколко сантиметра от биологичните инсталации, тъй като е бил необходим за друг научен уред, но конструкцията на станцията не е позволявала да се използва за проверка на тази хипотеза. Съществува и още една версия. Възможно е наистина да има живот на Марс, но той да се крие не на повърхността, а само на няколко сантиметра под нея – там, където почвата е защитена от силно ултравиолетово излъчване и се запазва лед. Viking е изследвал само най-горния слой на почвата, поради което потенциалните микроорганизми може просто да не са попаднали в анализа.
Астробиохимикът Стивън Беннер, който наскоро издаде книга за търсенето на живот на Марс счита, че научната общност е достигнала стабилен консенсус твърде бързо. Според него именно отрицателният резултат от масспектрометъра е накарал изследователите да пренебрегнат данните от други експерименти, въпреки че по-късно стана ясно, че липсата на открити органични съединения все още не означава тяхното пълно отсъствие в почвата. Днес архивите на Viking придобиват нова стойност и поради факта, че бъдещите мисии ще могат да сравнят директно своите резултати с измервания, направени преди почти половин век. Според специалистите всяка експедиция добавя само малък фрагмент към общата картина, поради което дори най-старите данни могат да се окажат неочаквано важни.
В същото време съвременните изследователи се сблъскват с нов проблем, който почти не е съществувал по времето на „Викинг“. През последните десетилетия стана ясно, че някои екстремофилни микроорганизми са способни да оцеляват дори в стерилни помещения, където се сглобяват космическите апарати. Ако някога наистина бъде открит живот на Марс, учените ще трябва да докажат, че не става дума за бактерии, случайно пренесени от Земята, а за самостоятелна марсианска биосфера.