Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ откри на спътника на Сатурн, Титан и на джуджето Плутон еднаква и все още необяснима зона на поглъщане на инфрачервено излъчване. Това означава, че в атмосферата и на повърхността на Титан и Плутон присъства неизвестно за науката досега съединение, което по всички признаци е органично.

„Не можем да кажем какво е това.“

споделят астрономите

Първоначално неизвестната зона на поглъщане, за която липсват данни в публикуваните каталози на ледените планети от Слънчевата система беше открита при наблюдение на Титан. Това не може да бъде грешка в оборудването, тъй като зоната е регистрирана от два различни инструмента на телескопа: спектрометри в близкия и средния инфрачервен диапазон. По-късно същата тази ивица беше открита и в спектъра на Плутон. Нейният център се намира на дължина на вълната 5,113 микрометра. На Титан дълбочината на ивицата е приблизително 6-7%, а на Плутон – 4-5%.

Съвпадението на положението на спектралната линия при две толкова различни небесни тела сочи към наличието на едно и също съединение или близко семейство вещества, но сравнението с публикуваните лабораторни спектри все още не е позволило да се установи тяхната химична формула.

Изследователите смятат, че неизвестното вещество се намира предимно на повърхността, а не в атмосферата. При преминаване от центъра на видимия диск на Титан към края дълбочината на загадъчната ивица намаляваше приблизително наполовина, докато атмосферните линии на въглеродния оксид запазваха почти непроменена относителна интензивност. Моделът за пренос на излъчването, който отчита метана, въглеродния оксид, етана, ацетилена, етилена и атмосферния смог също не възпроизведе поглъщането при 5,11 микрометра. Освен това сигналът се наблюдава на Плутон, чиято атмосфера е твърде разредена, за да образува ивица с такава дълбочина и липсва в спектъра на Ганимед, който няма атмосфера.

Като най-обещаващи кандидати за неизвестната молекула учените посочват алените – специфични въглеводороди с интересни връзки и замествания. Съединението би могло да се образува в азотно-метановите атмосфери на Титан и Плутон под въздействието на ултравиолетовото лъчение, а след това да се отложи на повърхността заедно с органичен аерозол. Външно това би приличало на сняг, падащ от небето.

Учените категорично отхвърлят предположението, че неизвестното органично вещество може да е биосигнал и го считат по-скоро за предшественик на „жива“ органична материя. Във всеки случай тази загадка подтиква към по-задълбочено проучване на въпроса, а астрономите с ентусиазъм са готови да продължат изследванията на Титан и Плутон, техните атмосфери и химичния състав на повърхността им.