Американската отбранителна компания Anduril Industries представи новия безпилотен летателен апарат „Thunder“, който трябва да стане част от следващото поколение армейска авиация. Апаратът, показан за първи път на авиационното изложение „Farnborough International Airshow“ във Великобритания, е разработен съвместно с производителя на електрическите аеротаксита „Archer Aviation“ и се позиционира като автономен ударно-транспортен конвертоплан, способен да действа съвместно с пилотирани хеликоптери.

„Thunder“ принадлежи към класа на така наречените „верни крилати съюзници“ (loyal wingman) — безпилотни летателни апарати, които придружават пилотираните машини и изпълняват най-рискованите задачи. Разработчиците считат, че подобни системи са в състояние да променят характера на бойното приложение на армейската авиация, особено на фона на бързото разпространение на евтини дронове, бомби с барражиращ ефект и преносими средства за противовъздушна отбрана.

Вертикално излитане и голям обсег

Новият апарат е изработен по схемата на конвертоплан: неговите въртящи се витла позволяват вертикално излитане и кацане, а след това преминаване в режим на хоризонтален полет, осигурявайки по-висока скорост и по-голям обсег в сравнение с традиционните хеликоптери. В основата на конструкцията лежи хибридна силова инсталация, съчетаваща електрическо задвижване и двигател с вътрешно горене. Според данните на разработчиците тази схема позволява да се увеличи продължителността на полета, да се намали разходът на гориво и да се намали забележимостта на апарата благодарение на по-тихата работа в отделни режими.

В Anduril твърдят, че „Thunder“ е създаден не като модернизация на съществуващите платформи, а като напълно нов апарат, изначално предназначен за автономно използване. Предполага се, че той ще може да действа в състава на единна група с ударните хеликоптери AH-64 „Apache“, а в перспектива — и с перспективни винтокрилни платформи от ново поколение.

Концепцията предвижда прехвърлянето на най-опасните функции към безпилотния апарат. „Thunder“ може да извършва разузнаване в зоната на действие на средствата за противовъздушна отбрана, да открива цели, да нанася удари и да осигурява допълнителна огнева мощ за пилотираните машини. Според данни от специализирани издания апаратът е способен да носи значителен полезен товар, включително противотанковите ракети „Hellfire“, управляеми ракети с малък калибър и други видове въоръжение.

Оперативна ефективност

Разработчиците обръщат особено внимание на автономността. Един оператор ще може да контролира едновременно няколко апарата, без да се занимава с непосредственото пилотиране на всеки от тях. Това съответства на общата тенденция в развитието на въоръжените сили на водещите държави, които се стремят да използват изкуствен интелект за управление на групи безпилотни летателни апарати и за намаляване на натоварването върху екипажите.

Появата на „Thunder“ отразява и по-широката тенденция към сближаване на гражданските и военните авиационни технологии. Archer Aviation стана известна като разработчик на електрически аеротаксита за градски превози, но забавянията при сертифицирането и сложната икономическа ситуация на пазара на въздушната мобилност принуждават компаниите да търсят допълнителни източници на приходи. Военните поръчки се превръщат в едно от най-перспективните направления за подобни стартъпи.

За Anduril проектът има стратегическо значение. Основана от предприемача Палмър Лаки, компанията през последните години се превърна в един от най-забележителните играчи в американския отбранителен сектор, залагайки на автономни системи, изкуствен интелект и сравнително евтини масови платформи. „Thunder“ продължава тази линия, като предлага на въоръжените сили алтернатива на скъпите пилотирани машини за изпълнение на задачи с висока степен на риск.

Засега проектът е в етап на тестове. Компанията вече е провела серия от тестове с демонстрационни модели в реален мащаб, а първият официален полет на Thunder е планиран за 2027 г.

Едновременно с това Archer подготвя за представяне цивилан версия на същата платформа, която може да се използва за превоз на товари и за логистични операции в труднодостъпни райони.