Древна ДНК разкрива нови подробности за жителите на град Шимао – едно от най-важните къснонеолитни селища в Китай. Резултатите от изследване, публикувани в списание Nature хвърлят светлина върху произхода на населението, семейните връзки и социалната организация, както и разкриват генетични връзки с общности в южната част на страната и предоставят доказателства, че масовите погребения, свързани с човешки жертвоприношения на това място са се състояли предимно от мъже.
Проектът беше ръководен от професор Цяомей Фу от Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология (IVPP) към Китайската академия на науките. Изследователи от Провинциалната академия по археология в Шенси и няколко други институции също допринесоха за изследването.
В продължение на 13 години екипът проведе мащабен и високопрецизен анализ на ДНК на 169 проби от древни хора (144 неродствени индивида). Останките бяха открити в Шимао, в съседни археологически обекти и в южната част на региона Шанси.
Шимао датира отпреди около 4200-3700 години и се намира в северната част на провинция Шанси, Китай. Заемащо площ от около четири квадратни километра, огромното селище с каменни стени е било разделено на отделни функционални зони. Археологическите данни сочат, че в Шимао е съществувало силно стратифицирано общество с организирани политически и социални системи. На това място са открити и многобройни свидетелства за ритуална дейност и човешки жертвоприношения.
Шимао
Изследователите сравниха получените геноми с по-рано публикувани данни за древна ДНК на популации от цял Китай. Резултатите показват, че по-голямата част от жителите на Шимао произхождат от местното население, живяло в този регион около 1000 години по-рано. Анализът разкри също така както генетични, така и културни връзки с културата Яншао- голяма неолитна цивилизация, развивала се на платото Лесо недалеч от Жълтата река. Жителите на Шимао също са били тясно свързани с общностите от културата Таоси, степните групи, родствени с народа Юмин и южните популации оризови земеделци.
Генетичният анализ позволи на изследователите да възстановят родословни дървета, обхващащи до четири поколения. Резултатите сочат, че социалната йерархия в Шимао е била организирана по бащина линия, а населението е спазвало патрилокалното съжителство, при което жените обикновено се премествали да живеят при семействата на своите партньори-мъже.
Шимао
Резултатите опровергават и дългогодишното схващане за хората, принесени в жертва при Източната порта на Шимао. По-ранните интерпретации предполагаха, че повечето жертви са били жени, но генетичните данни показват, че девет от десетте погребения, изследвани там, са били на мъже. В различните части на селището се наблюдава ясна закономерност: мъжките жертвени погребения са били съсредоточени при Източната порта, докато женските останки са били открити в елитни некрополи, включително Хуанчентай и Ханцзягедан. Това разделение предполага, че жертвоприношенията в Шимао са били внимателно организирани.
Генетичните данни показват, че населението на Шимао се е развило предимно от местни групи с културни корени от Яншао в северната част на Шънси, което установява културна и генетична приемственост в региона от поне 1000 години. В същото време връзките с отдалечени общности показват, че Шимао не е бил изолиран. Изследването предоставя и първите преки генетични доказателства, които могат да се използват за проучване на това как се е предаваше властта в Шимао, кои са били членовете на управляващите семейства и как са се формирали различните социални класи.