Учените са разработили метод за прогнозиране, който може да предскаже силата на следващия цикъл на слънчевата активност 7 години преди достигането на неговия пик. Методът се основава на броя на слънчевите петна в наскоро откритата фаза на „затишие“ в слънчевия цикъл. В този момент най-силните космически метеорологични явления на Слънцето рязко престават. Изследователите вече са използвали този подход за изготвяне на ранна прогноза за 26-ия слънчев цикъл.
Предварителните оценки показват, че 26-ият цикъл може да бъде умерен, с брой слънчеви петна приблизително между 100 и 120. Това би го направило сравним с текущия 25-ти слънчев цикъл или, вероятно, по-слаб от него. Изследователите обаче ще могат да направят по-точна прогноза едва след около две години, като както по-силни, така и по-слаби сценарии остават теоретично възможни.
„Слънцето не заспива бавно, за да се събуди отново бавно. Oткрихме, че най-екстремните космически метеорологични явления спират доста внезапно в определен момент от всеки слънчев цикъл. Като определихме този момент, намерихме нов начин да предскажем колко активен вероятно ще бъде следващият слънчев цикъл.“
заяви Сандра Чепмен, професор по физика и директор на Центъра за термоядрен синтез, космос и астрофизика към Университета в УоруикЧепмен очаква, че прогнозата за 26-ия цикъл ще стане значително по-точна след около две години. Дотогава 25-ият слънчев цикъл трябва да достигне наскоро откритата точка на „изключване“, което ще позволи на учените да основават изчисленията си на преки наблюдения, а не на прогнози.
Слънцето преминава през цикъл с продължителност около 11 години. През това време магнитното му поле сменя полярността си, а броят на видимите слънчеви петна първо се увеличава, а след това намалява. Слънчевите петна са високоактивни магнитни области на повърхността на Слънцето. Те могат да предизвикват мощни слънчеви изригвания и коронални изхвърляния на маса, които излъчват енергия и заредени частици в космоса. Това космическо време може да повлияе на спътниците, комуникациите, навигационните системи и електрическите мрежи на Земята. Астрономите наблюдават слънчевите петна от векове, но всеки слънчев цикъл се проявява по различен начин. Някои цикли са по-дълги или по-къси от други, а интензивността им може да варира значително. Тези различия затрудняваха прогнозирането на силата на предстоящия цикъл.
Новият метод се основава на по-ранна разработка на професор Чепмен – „слънчев часовник“, система, която преобразува нередовните слънчеви цикли в стандартизирано време. Тази работа показа, че екстремните космически метеорологични явления не изчезват бавно с отшумяването на цикъла. Вместо това те приключват на ясно определена фаза.Учените установиха, че броят на слънчевите петна, наблюдавани на този етап е тясно свързан с максималния брой петна, достиган през следващия слънчев цикъл. Тази взаимовръзка предоставя нов начин за оценка на интензивността на бъдещия цикъл приблизително 6-7 години преди неговия пик. Съществуващите методи за прогнозиране обикновено осигуряват по-кратък период на предвиждане, тъй като учените трябва да изчакат, докато Слънцето достигне слънчевия минимум – най-спокойната част от своя цикъл.
Методът също така посочва конкретна фаза, в която се очаква да се установи магнитното поле, отговорно за следващия цикъл. Изследователите се надяват, че този период ще им помогне да разберат по-добре слънчевото динамо – процесът, който създава и поддържа магнитното поле на Слънцето. По-рано този метод показа, че 25-ият слънчев цикъл ще бъде по-активен, отколкото предсказваха много от по-ранните прогнози. Тази по-висока активност допринесе за появата на впечатляващите полярни сияния, наблюдавани през последните години.
Великобритания преживя няколко исторически слънчеви бури през 2024 година, когато 25-ият цикъл наближаваше своя „слънчев максимум“ – периодът на най-голяма активност. Най-забележителните събития се случиха между 10 и 13 май. Натрупването на огромни слънчеви петна в навечерието на слънчевия максимум предизвика най-силните геомагнитни бури, засегнали Земята през последните повече от 20 години. Събитията предизвикаха ярки и обширни полярни сияния в цяла Великобритания, като северното сияние беше видимо далеч на юг, чак до Девон и Корнуол.